Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Лисбет прочете документа два пъти. Кале Блумквист бе свършил страхотна работа. Браво. Отличник. Все още си мислеше, че за всичко може да намери решение.
Желаеше ѝ доброто. Искаше да помогне.
Не разбираше, че каквото ѝ да се случи оттук нататък, с живота ѝ е свършено.
Животът ѝ бе приключил още преди да навърши тринайсет.
Имаше само един изход.
Тя създаде нов документ и се опита да напише отговор на Микаел Блумквист, но не можеше да подреди мислите си, а искаше да му каже толкова много неща.
Лисбет Саландер – влюбена. Какъв майтап само.
Той никога нямаше да разбере. Никога нямаше да му достави удоволствието да се забавлява с чувствата ѝ.
Изтри документа и се загледа в празния монитор. Но Микаел не заслужаваше да го накаже с пълно мълчание. Бе ѝ останал верен като смел оловен войник. Създаде нов документ и написа едно-единствено изречение.
„Благодаря, че си мой приятел.“
ПЪРВО ТРЯБВАШЕ ДА ВЗЕМЕ няколко логични решения. Имаше нужда от превозно средство. Изкушаваше се да използва виненочервената хонда от Лундагатан, но подобен вариант беше изключен. В лаптопа на прокурор Екстрьом липсваше каквато и да било информация, че заетите с разследването са открили закупената от нея кола. Това може би се дължеше на факта, че бе направила покупката неотдавна и все още не бе успяла да регистрира и застрахова автомобила. Не можеше обаче да разчита, че Мими не се е разприказвала за колата по време на полицейския разпит, а и Лундагатан със сигурност се държеше под наблюдение.
Полицията знаеше и че притежава мотоциклет, така че щеше да ѝ е още по-трудно да го вземе от Лундагатан. В допълнение към това метеоролозите обещаваха разваляне на времето след няколкото топли дни, а на нея изобщо не ѝ се искаше да кара мотоциклет по хлъзгави мокри пътища.
Една от възможностите бе да наеме кола на името на Ирене Несер, но и това не беше безопасно. Винаги съществуваше известен риск някой да я разпознае и тогава с фалшивата ѝ самоличност бе свършено, което би било равносилно на катастрофа, тъй като това бе единствената ѝ възможност за излизане от страната.
След това се усмихна. Разбира се, имаше още една възможност. Пусна компютъра си и се включи към мрежата на „Милтън Секюрити“. Влезе в системата на притежаваните от фирмата автомобили, за която отговаряше една секретарка на рецепцията. „Милтън Секюрити“ разполагаше с деветдесет и пет автомобила, повечето от които бяха специално боядисани като коли за охрана. Голяма част от тях се намираха в различни големи гаражи, пръснати из града. Освен тях обаче имаше и няколко превозни средства за цивилни нужди, които можеха да бъдат използвани по време на командировки. Бяха паркирани в сградата на „Милтън Секюрити“ край Слусен. На практика – на една ръка разстояние от нея.
Разгледа досиетата на персонала и се спря на сътрудника Маркус Коландер, който току-що бе излязъл в двуседмичен отпуск. Бе оставил телефонен номер на хотел на Канарските острови. Промени името на хотела и разбърка цифрите в номера за връзка. След това остави бележка, че точно преди да излезе в отпуск, Коландер е откарал една от цивилните коли на ремонт заради проблеми със съединителя. Избра тойота корола с автоматични скорости, каквато бе използвала и преди, и уточни, че колата ще бъде върната след една седмица.
Накрая проникна в системата за наблюдение и препрограмира камерите, покрай които щеше да ѝ се наложи да мине. Между 4,30 и 5,00 ч. те щяха да показват запис на случилото се през предходния половин час, но с променен времеви код.
Малко преди четири часа раницата ѝ вече бе приготвена. Бе сложила в нея два комплекта дрехи, два спрея със сълзотворен газ и заредения електрошоков пистолет. Погледна към двете оръжия, с които се бе сдобила. Отказа се от това на Сандстрьом – „Колт 911 Гавърнмънт“, и избра пистолета на Сони Ниеминен, полския „Р-83 Ванад“, от пълнителя на който липсваше един патрон. Той бе по-малък и ѝ беше по-лесно да го държи. Пъхна го в джоба на якето си.
ЛИСБЕТ ЗАТВОРИ ЕКРАНА на лаптопа си, но го остави да лежи на бюрото. Бе закодирала съдържанието на твърдия диск и го бе съхранила на специално място в интернет. След това изтри целия си диск със специална създадена от нея програма, която гарантираше, че дори тя самата няма да може да го възстанови. Не смяташе, че ще има нужда от лаптопа си. Бе неудобен за носене. Вместо това взе джобния си компютър „Палм Тунгстен“.