Империя в черно и златно
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Империя в черно и златно». Краткое содержание книги:
Събуди се на зазоряване. Ахеос спеше до нея, преметнал една ръка през гърдите й сякаш се боеше, че ще му избяга.
Че се измъкна нежно, стана и се облече. Огънят беше изгаснал и само нажежени въглени светеха в огнището, но тя изобщо не чувстваше нощния хлад.
Излезе на терасата, разпери криле и полетя.
36.
Сред тринайсетте магнати, които управляваха Хелерон, добрата воля беше в недостиг повече отвсякога. Ако апокалиптичните предупреждения на Стенуолд идваха не от него, а от някой непознат, щяха да го изхвърлят моментално на улицата, ако не и нещо по-лошо. Дори така, единият от двамата съветници, на чиято подкрепа Стенуолд уж разчиташе, даде ясно да се разбере, че нито познава, нито би приел да се срещне с човек на име Стенуолд Трудан.
Но в града все пак беше останал един почтен магнат, макар че да стигне до него през всичките му лакеи и подчинени се оказа трудна задача. Но ако не друго, междувременно Стенуолд се убеди, че това е човекът, който му трябва. Името му беше Грийнуайз Артектор. И ако някога предците му си бяха изкарвали прехраната с проектиране на сгради, както подсказваше фамилното име, сега семейното богатство се дължеше на търговията с недвижими имоти и отдаването им под наем на тълпите новопристигнали, които задръстваха улиците на Хелерон с надежда да намерят по-добър живот тук. Цели улици в бедняшките квартали бяха собственост на семейство Артектор. Бизнес като този говореше за съмнителна морална основа, върху която да се гради взаимно доверие, но Стенуолд нямаше друг избор, защото Грийнуайз беше единственият, съгласил се на среща с него.
Срещнаха се в шоколадена сладкарница на три булеварда от Камарата на съветниците. Явно това беше последната мода сред градските богаташи — да пиеш шоколад, внесен на баснословна цена от Паешките земи, се беше превърнало в запазена марка на всеки уважаващ себе си джентълмен. Стенуолд благоразумно остави Грийнуайз да плати сметката.
Грийнуайз Артектор беше само с няколко години по-възрастен от него. Талията му беше по-стройна заради корсет, главата — по-голяма заради перука. При първата им среща младият Грийнуайз си прошарваше с боя косата и носеше състаряващ го грим заради модерните по онова време мъдрост и зрелост. Сега, когато беше достигнал по естествен начин зрялата възраст, той се носеше като младеж, защото натам се бяха променили вкусовете на елита. Дрехите му бяха по-пищни и отпреди — палтото му беше от червен брокат със златна украса, а дръжката на меча му лъщеше от редки метали и скъпоценни камъни, нищо че самият меч едва ли беше напускал някога ножницата си. Така де, имаше други, които да размахват оръжие при нужда. Трима такива се мотаеха на дискретно разстояние от вратата на шоколадената сладкарница — бръмбарородни биячи с боздугани, арбалети и метални ризници под дългите палта.
Единствено изражението на Грийнуайз не се беше променило, а именно то беше причината Стенуолд да се сближи с него преди години и да го потърси сега. Излъчваше най-вече ленив цинизъм и черно чувство за хумор, а това обикновено подсказваше честност в приемливи количества.
— Ти си като шило в торба, Стен — избумтя магнатът. — Появиш ли се в града, по уличките започват да се валят трупове. Ще си помисли човек, че си изкарваш хляба като наемен убиец. Или като брокер на наемни убийци по-скоро предвид възрастта ти. Така ли е?
— Едва ли.
— Жалко. Иначе от познанството с теб би имало някаква полза. Напоследък добрите наемни убийци са ценна стока.
Лицето на Тисамон цъфна пред вътрешния взор на Стенуолд и той побърза да го прогони.
— Аз съм само един загрижен гражданин, Грийн.
— Гражданин на Колегиум, бих казал — отбеляза Грийнуайз.
— Ако Хелерон пострада, същото ще сполети и Колегиум. Както и обратното. Не забравяй, че ние създаваме онова, което на вас ви носи печалба. Всяко ново устройство, всеки пробив в металургията, всички талантливи технолози и минни инженери, които Колегиум обучава, рано или късно идват в Хелерон. Виждал съм сметките на Великата академия и знам, че хелеронските магнати се грижат да не ни липсва нищо. Не мисли, че не съм виждал и твоето име в списъка на дарителите.
— По-тихо. Разчуе ли се, че давам пари за благотворителност, свършено е с мен. — Грийнуайз вдигна рамене. — Ти ме потърси и ето ме тук, Стен. Правил си ми услуги в миналото. Какво мога да направя аз за теб, без да накърня твърде собствените си интереси?