Империя в черно и златно

Ахеос измъкна дрехата през главата й, изтегли ръкавите и захвърли туниката някъде зад себе си. Че потръпна от внезапния студ, захапал корема и гърдите й, но само след миг топлината на огъня започна да я гали. Гърбът й беше някак изтръпнал, но и приятно затоплен.

Усети ръцете му върху голите си рамене и си пое рязко дъх, неспособна да се сдържи. Пръстите му подхванаха отново движенията си, бавно и грижливо чертаеха пътеки по кожата й, изглаждаха и успокояваха възлите и болежките, които влачеше със себе си още от Мина, по лопатките на раменете и по извивката на гърба. Как би могла да медитира, когато цялото й внимание бе съсредоточено върху тези ръце? Деликатни, но и със силата на стрелец в тях. Ръце, които бавно заглаждаха пътя си към самото й съзнание. Как да се концентрира, когато тялото й тъне в разкошна леност, а неговото е толкова близо?

— Легни — прошепна в ухото й той и преди да се е усетила, Че вече лежеше по корем на килимчето, отпуснала буза на меката му тъкан. Ахеос я възседна през ханша и продължи да мачка нежно гърба й, надолу и надолу, докато не стигна до талията. Напълно забравила за целта на цялото това упражнение, Че лежеше със затворени очи, откъснала се от всичко, близо до границата на несъзнателното.

И постепенно я завладя усещането, че в полумрака на стаята има и трето присъствие, може би от другата страна на стените или някъде зад огъня. Нещо огромно и неопределено, далеч отвъд прага на нейните възприятия, но което въпреки това я познава и я обича така, както обича всичките си деца.

А после ръцете му се плъзнаха назад към раменете й — ръце, които трепереха леко, — Че усети дъха му отстрани на врата си, устните му се плъзнаха покрай ухото й и я целунаха по бузата. И от дълбините на шеметната си омая тя го чу:

— Изгубил съм ума си по теб. Давя се в теб. Помогни ми.

С лениво движение, побрало в себе си екстаза на лавината от отделни усещания — допира на неговата кожа до нейната, допира на нейната кожа до мекия килим, — тя се обърна по гръб с лице към него и го чу как затаява дъх онемял. А после Че отвори очи да срещне неговите и дори в празната им белота прочете копнеж, който звънтеше в пълна хармония с нейния.

Задърпа туниката му, но бавно, за да се наслади глътка по глътка на тънката му снага, на съдбоносната рана отстрани, вече почти заздравяла. Прокара лениво пръст по белега и Ахеос потръпна. Може той да беше мистикът от двама им, но в този момент вълната, която я носеше, беше пулсът на света, и тя го повлече безпомощен със себе си.

— Ахеос — промълви Че. Все още се рееше замаяна по вълшебното море, създадено от неговия допир или от неговата магия, или от каквото там го беше създало. Изпълваше я такава любов към него, че по страните й се отрониха сълзи, които той изтри с целувка, после Че го притисна към гърдите си и се разтвори за вселената… и за него.