Империя в черно и златно
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Империя в черно и златно». Краткое содержание книги:
Старицата я гледаше втренчено и Че се уплаши, че не е преминала теста, какъвто и да беше той.
— Била си в Даракионския лес — обяви скрирът. — И си видяла там неща, които никой от твоя народ не е виждал. Ахеос ще трябва да отговори на доста въпроси във връзка с това.
Сърцето на Че се сви и тя хвърли обезсърчен поглед към Ахеос. Той стоеше и чакаше присъдата.
— Видяла си Империята на осородните, видяла си, че поглъщат всичко, което се изпречи на пътя им. Те нямат приятели. Нямат пощада за нищо и никого. Вярват единствено в нашествието. Това е, което вярваш ти, но какво е за нас вярата на едно бръмбарородно дете?
Не беше свършила. Личеше си по тона на гласа й.
— Но си видяла и вярваш.
За миг Че реши, че жената говори за осоидите, но не беше само това. Усети вълна на потрес да минава през публиката. Не разбираше за какво става въпрос, докато…
„Имат предвид магията. Нима е толкова важно, че Ахеос ми я показа?“ И реши, че това е обрекло и двама им.
Но се оказа, че ги е спасило.
— Ахеос, ти не си бил лоялен докрай на своя народ и ние не можем да си затворим очите пред стореното от теб. Но провинението ти все пак не заслужава изгнание. Засега — отсъди скрирът. — Без да потърсиш разрешение и с риск да навредиш на интересите ни, ти си открил нещо, което заслужава да се проучи. Засега обвиненията са отхвърлени.
Той се отпусна видимо и в друго време и на друго място Че би го прегърнала. Сега обаче погледът на старицата я приковаваше.
— Ами осоидите? — попита тя.
— Късно се включвате в битката — отговори старицата. — Те вече пратиха свои емисари при нас да ни разяснят плановете на Империята за Омразния враг. Сключихме споразумение. Те са лоши хора, но могат да бъдат полезни.
— Но… — подхвана обезсърчено Че.
— Но сега ти се разкри пред нас и ние трябва да обсъдим много неща — прекъсна я скрирът. — Ще обмислим ситуацията, ще начертаем курса си, ще се допитаме до поличбите. Междувременно вие ще чакате решението ни.
След тези думи скририте се обърнаха като по команда и изчезнаха в мрака, от който бяха дошли, а молецоидите в публиката размахаха криле един по един и излетяха, хвърляйки лудешки сенки, умножени от редицата лампи в горния край на амфитеатъра, докато в залата не останаха само богомолкородните стражи. Едва тогава Ахеос я хвана за ръкава и й помогна да стане.
Бяха намерили на Че място, където да се настани, вероятно в онази част на Тарн, където настаняваха чужденците, реши тя. Едната стена беше истинско произведение на каменоделското изкуство — решетка от преплетени каменни дървета с изход към тераса, която нямаше парапет, а само нисък корниз, който не вдъхваше никакво доверие на Че.
Радваше се като дете на слънчевата светлина, нищо че заради нея беше спала неспокойно и на пресекулки. Никога не би могла да свикне с преобърнатото денонощие на молецородните. Сега слънцето хвърляше планинските сенки върху земята докъдето поглед стига, сякаш от града на молецоидите се лееше сумрак и покриваше света. Въздухът, хладен преди, сега започваше да хапе, но хората, които минаваха покрай квартирата й, децата дори, бяха по сандали и с тънки дрехи, нехаещи за студа, с който явно бяха свикнали още от раждането си.
Че седна близо до огъня на меко килимче, което според обяснението на Ахеос било изтъкано от пух на молци. Опита се да си представи как тези сериозни хора стрижат гигантските насекоми. Сигурно и това просто действие превръщаха в сложна церемония. Ако не друго, мисълта докара усмивка на лицето й.
Още нямаше вест от скририте, а и Ахеос виждаше рядко. След случилото се в амфитеатралната зала той й беше благодарил несръчно и със сведени очи. Че не си беше давала сметка колко го е разтърсило всичко — да се върне като герой, а да го посрещнат като престъпник и предател.
Оставил я беше да поспи и още не се беше върнал, макар Че да беше будна вече от няколко часа. Видяла бе само няколко молецородни слуги, по някой богомолкороден и един от паякородните. На мястото на враждебността, заливала я доскоро, сега се бе появила особена плахост. Явно не знаеха какво да мислят за нея, но по всичко личеше, че е преминала успешно някакъв съдбоносен тест. Вече не беше Омразният враг. Но в какво я превръщаше това изглежда нито тя, нито те знаеха със сигурност.
Тъкмо размишляваше върху въпроса, когато откъм терасата се чу пърхане на криле и Ахеос се появи в отвора. Вятърът подръпваше качулката и полите на робата му. Че хукна към него, на половината път си промени решението и в крайна сметка го посрещна на крачка от прага.