Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
— Харесах Щатите.
— Би ли искал да живееш там? — попита Дейзи.
— Повече от всичко. И искам да работя в телевизията. Сейнт Джулиънс Нюз ще бъде отлична първа стъпка, но общо взето вестниците са остарели. Сега е ред на телевизионните новини.
— Америка е моят дом — умислено рече Дейзи. — Но открих любовта в Лондон.
Телефонът звънна. Редакторът беше избран. Джаспър или Тоби Дженкинс?
Дейзи вдигна.
— Тук е — каза тя и подаде слушалката на Джаспър. Сърцето му блъсваше.
Обаждаше се Пийт Донеган.
— Валъри Кейкбред получи мястото — съобщи той.
Джаспър в началото не разбра.
— Какво? Кой?
— Валъри Кейкбред е новият редактор на Сейнт Джулиънс Нюз. Сам Кейкбред е уредил работата за сестра си.
— Валъри? — когато разбра, Джаспър се втрещи. — Никога не е писала за друго, освен за мода!
— Да, и е приготвяла чая във Вог.
— Как са могли да го направят?
— Представа нямам.
— Знаех, че лорд Джейн е гад, но това…
— Да дойда ли у вас?
— За какво?
— Можем да излезем да удавим мъката си.
— Става — съгласи се Джаспър и затвори.
— Явно лоши новини. Съжалявам — каза Дейзи.
Джаспър беше разбит.
— Дали са мястото на сестрата на сегашния редактор! Не можах да го предвидя.
Спомни си разговора със Сам и Валъри в кафето на студентския съюз. Коварната двойка дори не намекна, че Валъри участва.
С горчивина осъзна, че е бил измамен от някой по-хитър от него.
— Срамота — възкликна Дейзи.
„Това е по британски“, с презрение разсъждаваше Джаспър. Семейните връзки бяха по-важни от таланта. Баща му беше жертва на същия синдром, затова си оставаше само полковник.
— Какво ще правиш? — попита Дейзи.
— Ще емигрирам — отвърна Джаспър. Сега повече от всякога бе решен на това.
— Първо завърши колежа. Американците ценят образованието.
— Предполагам, че имаш право — съгласи се Джаспър. Но за него учението винаги стоеше на второ място след журналистиката. — Не мога да работя за Сейнт Джулиънс Нюз под началството на Валъри. Миналата година благородно отстъпих, когато Сам ме би, но не мога да го направя отново.
— Съгласна съм. Ще изглеждаш втора класа.
Джаспър беше споходен от една мисъл. В главата му започна да се очертава план.
— Най-лошото е, че сега няма да има вестник, който да разкрие такива неща като скандала с управителите на колежа, които имат инвестиции в Южна Африка.
Дейзи захапа примамката.
— Може пък някой да основе конкурентен вестник.
Джаспър се престори на скептичен.
— Съмнявам се.
— Така са постъпили бабата на Дейв и бабата на Вали през 1916. Вестникът се е наричал Войнишка съпруга. Щом те са могли…
Джаспър направи невинна физиономия и зададе важния въпрос:
— А откъде са взели парите?
— Семейството на Мод е било богато. Но не вярвам да е скъпо да се отпечатат две хиляди бройки. После плащаш за втория брой с печалбата от първия.
— Имам двадесет и пет паунда от Еко за статията за Мартин Лутър Кинг. Но не мисля, че това ще е достатъчно…
— Аз мога да помогна.
— Може никога да не си върнеш парите — отвърна Джаспър с престорена неохота.
— Състави бюджет.
— Пийт идва насам в момента. Можем да позвъним тук-там.
— Ако вложиш свои пари, аз ще допълня.
— Благодаря ти! — Джаспър нямаше намерение да харчи собствените си пари. Но бюджетът е като клюкарската колонка във вестника — по-голямата част може да е измислица, понеже никой не знае истината. — Ако побързаме, можем да приготвим първия брой за началото на семестъра.
— Можете да пуснете историята за южноафриканските инвестиции на първа страница.
Духът на Джаспър се повдигна. Така може би беше по-добре.
— Аха… първата страница на Сейнт Джулиънс Нюз ще е нещо блудкаво — „Добре дошли в Лондон“ или нещо подобно. А нашият вестник ще бъде истински.
Той вече се вълнуваше.
— Покажи ми бюджета възможно най-скоро — каза Дейзи. — Сигурна съм, че можем да направим нещо.
— Благодаря — отговори Джаспър.
29.
През есента на 1963 година Джордж Джейкс си купи кола. Можеше да си го позволи и идеята му харесваше, макар във Вашингтон човек да се придвижваше достатъчно лесно с обществения транспорт. Предпочиташе чуждестранните коли: мислеше ги за по-елегантни. Намери тъмносин петгодишен Мерцедес Бенц 220S кабриолет, който изглеждаше класен. В третата неделя на септември отиде с колата в „Принц Джордж Каунти“, Мериленд, вашингтонското предградие, където живееше майка му. Тя щеше да му приготви вечеря, а после да идат заедно с колата на вечерната служба в евангелистката църква Ветил. Напоследък той рядко имаше време да я посещава, дори в неделя.