Колието на кралицата

Филип продължаваше да стои прав като мраморна статуя и очакваше знак да го освободят. Кралицата се отърси внезапно от вцепенението си и попита:

— Къде отивате?

— Искам да отида при господин Дьо ла Перуз — отговори Филип.

— Господин Дьо ла Перуз сега е в Нюфаундленд.

— Приготвил съм всичко, за да се присъединя към него.

— Знаете ли, че му е предречена страшна смърт?

— Страшна — не — каза Филип, — но знам също, че ще бъде бърза.

— И заминавате?

Толкова благороден и благ в красотата си, той се усмихна.

— Тъкмо затова искам да се присъединя към Ла Перуз — каза той.

Кралицата потъна пак в неспокойното си мълчание. А Филип пак зачака почтително. Благородната и смела Мария-Антоанета се показа по-дръзка от когато и да било. Тя стана, приближи се до младия човек, скръсти белите си ръце на гърдите и попита:

— Защо заминавате?

— Защото обичам да пътувам — отговори той кротко.

— Но вие вече сте обиколили света — вметна кралицата, измамена за миг от героичното му спокойствие.

— Новия свят, да, госпожо — продължи Филип, — но не Стария и Новия заедно.

Кралицата махна ядно с ръка и повтори това, което бе казала на Андре:

— Железен род, стоманени сърца са тия Таверне. Сестра ви и вие сте две ужасни същества, приятели, които човек накрая намразва. Вие заминавате не за да пътувате, това ви е омръзнало, а за да ме напуснете. Сестра ви казваше, че я зовяла религията, тя крие пламенно сърце под пепел. Накрая пожела да замине и замина. Бог да я ощастливи! А вие, вие, който можехте да бъдете щастлив, вие също заминавате! Нали ви казах преди малко, тези Таверне ми носят нещастие!

— Ако Ваше величество благоволи да се взре по-добре в нашите сърца, ще види само безгранична преданост.

— Слушайте! — извика гневно кралицата. — Сестра ви си въобразява, че светът е рай, където се влиза само при условие че си светец. Вие пък смятате света за ад, където влизат само дяволи; и двамата бягате от света; единият, защото намира там това, което не търси; другият, защото не намира там това, което търси… Имам ли право? Е, драги ми господин Дьо Таверне, оставете хората да бъдат несъвършени, искайте от кралските семейства единствено да бъдат по-малко несъвършени от другите. Бъдете търпелив, или по-точно не бъдете самолюбив.

Тя наблегна прекалено разпалено на тези думи. Филип се възползва от това предимство.

— Госпожо — каза той, — самолюбието е добродетел, когато човек си служи с него, за да изтъкне чувствата си към тия, които обожава.

Кралицата се изчерви.

— Знам само едно — каза тя, — че обичах Андре и че тя ме напусна. Държах на вас и вие също ме напускате. Оскърбително е за мен да виждам две такива съвършени личности, не се шегувам, господине, да ме изоставят.

— Нищо не може да оскърби височайша личност като вас, госпожо — произнесе хладно Таверне. — Срамът не достига вдигнати чела като вашето.

— Търся внимателно — продължи кралицата — какво е могло да ви обиди.

— Нищо не ме е обидило, госпожо — отвърна бързо Филип.