Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
— Вашият чин бе утвърден. Имотното ви състояние е добро. Аз бях благоразположена към вас…
— Повтарям на Ваше величество, че в двора не ми харесва.
— Ами ако ви кажа да останете… ако ви заповядам?
— С болка ще трябва да откажа на Ваше величество.
За трети път кралицата потъна за кратко в сдържано мълчание. Но от това мълчание тя винаги се измъкваше с някакъв майсторски удар.
— Може би някой не ви е приятен тук? Вие сте подозрителен — каза тя и прикова светлия си поглед във Филип.
— Никой не ми е неприятен.
— Мислех, че сте скаран… с един благородник… господин Дьо Шарни… когото сте ранили на дуел… — рече кралицата, като постепенно се оживяваше. — И тъй като човек може лесно да избяга от хората, които не обича, щом видяхте, че господин Дьо Шарни се е върнал, вие пожелахте да напуснете двора.
Филип не отговори нищо. Кралицата се лъжеше по отношение на този толкова честен и смел човек и мислеше, че има работа просто с един обикновен ревнивец. Тя го измъчваше безпощадно.
— Вие едва от днес знаете — продължи тя, — че господин Дьо Шарни се е върнал. Казвам от днес, защото точно днес искате да се сбогувате с мен.
Филип пребледня. Така предизвикан, така стъпкан, той се изправи ядно и каза:
— Госпожо, вярно, че едва от днес зная за завръщането на господин Дьо Шарни. Само че по-отдавна, отколкото си мисли Ваше величество, защото към два часа сутринта срещнах господин Дьо Шарни до вратата на парка, водеща за Аполоновите бани.
Кралицата пребледня на свой ред и след като с възхищение, примесено с ужас, прозря съвършената учтивост, която благородникът запазваше в гнева си, с угаснал глас промълви:
— Добре! Вървете, господине, не ви задържам повече.
Филип се поклони за последен път и тръгна с бавни крачки. Кралицата се строполи в креслото си като ударена от гръм и прошепна: „Францийо! Страна на благородни сърца!“
72.
Ревността на кардинала
В това време кардиналът преживя три нощи, съвсем различни от тия, които непрекъснато оживяваха във въображението му. Никакви вести от никого, никаква надежда да го посети някой! Това мъртвешко мълчание след вълнението на страстта беше като пещерен мрак след сияйна слънчева светлина. Отначало кардиналът се бе залъгвал с надеждата, че любовницата му — повече жена, отколкото кралица, иска да разбере каква любов й се засвидетелстваше и дали след изпитанието се харесва както преди. Напълно мъжко чувство, чиято вещественост стана оръжие с две остриета, наранило болезнено кардинала, когато се обърна против него.
Десет пъти за половин ден той праща човек в жилището на госпожа Дьо ла Мот, десет пъти във Версай. Десетият куриер му доведе най-после Жана, която следеше там Шарни и кралицата и вътрешно се радваше на нетърпението на кардинала, на което скоро щеше да дължи успеха на своето начинание. Като я видя, кардиналът избухна.
— Как живеете така спокойно! — възкликна той. — Как така! Знаете, че се измъчвам, а вие, която се наричате моя приятелка, оставате това мъчение да стигне до смърт!
— Ех, Ваше високопреосвещенство — отвърна Жана, — търпение, моля ви. Това, което правя във Версай, далеч от вас, е много по-полезно от това, което вие вършехте тук.
— Човек не може да бъде жесток до такава степен — каза Негово превъзходителство, поомекнал от надеждата да получи вести. — И тъй, какво казват, какво правят там?
— Отсъствието е мъчителна болест, независимо дали от нея се страда в Париж, или се изпитва във Версай.
— Ето това ме радва и ви благодаря, но…
— Но?
— Доказателства!
— Ах, Боже мой! — възкликна Жана. — Какво говорите, Ваше високопреосвещенство! Доказателства! Какво значи тази дума? Доказателства! С ума ли сте си, Ваше високопреосвещенство, та искате от една жена доказателства за нейните грешки?
— Аз не искам доказателство за съдебен процес, графиньо, но искам гаранция за любов.
— Струва ми се — каза тя, след като изгледа Негово превъзходителство по особен начин, — че имате много големи изисквания, но и много лесно забравяте.
— Ох, знам какво ще ми кажете, знам, че трябва да съм много доволен, много облагодетелстван, но поставете моето сърце на мястото на вашето, графиньо. Как бихте приели да бъдете отхвърлена след толкова привидни прояви на благосклонност?
— Вие казахте май привидни? — отвърна също иронично Жана.
— Ох, безспорно вие можете да ме биете безнаказано, графиньо, безспорно нищо не ми дава право да се оплаквам, но аз се оплаквам…
— Тогава, Ваше високопреосвещенство, аз не мога да бъда виновна за вашето недоволство, ако за него има само безпочвени причини или ако изобщо няма причина.