Другата Болейн

Занесох писмото с тежкия Болейнов печат на мъжа си, който беше в двора и доеше кравата, опрял глава в мекия й търбух, а млякото свистеше в кофата.

— Добри новини? — попита той, видял светналото ми лице.

— Разрешават ми да се върна в двора. Ана е отново бременна и иска да съм там.

— А децата ти?

— Мога да ги видя това лято, ако ме пусне.

— Благодаря ти, Господи — каза той простичко, обърна главата си към кравата и затвори за миг очи, което ме накара да осъзная, че той също страдаше, че децата ми не са с нас.

— Някаква прошка за мен? — попита той след малко.

Аз поклатих глава.

— Забранено ти е да идваш в двора. Но предполагам, че можеш просто да дойдеш с мен.

— Не ми се иска отново да оставя фермата за дълго.

Аз се разсмях.

— Да не си станал селянин, любов моя?

— Току-виж — каза той. Стана от столчето, на което беше доил и потупа кравата по задницата. Аз й отворих вратата и тя излезе на поляната, при тучната зелена пролетна трева. — Ще дойда с теб в двора, независимо дали го позволяват или не; а лятото ще се върнем тук.

— След Хевър — уточних аз.

Той ми се усмихна и сложи топлата си ръка върху моята, опряна на портата.

— Разбира се, че след Хевър — каза той. — Кога се очаква да роди кралицата?

— През есента. Но никой не може да каже със сигурност.

— Моля се на Бога този път да го износи — той се поколеба за миг и после бръкна с черпака в топлото мляко. — Опитай — заповяда ми той.

Аз последвах заповедта му и отпих от топлото пенесто мляко.

— Добро ли е?

— Да.

— Искаш ли го за биене?

— Да — казах аз. — Мислех сама да го приготвя.