За спасяването на света
- Автор: Чолаков Янчо, Дилов Любен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Фондация „Човешката библиотека“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, Списание „Тера фантастика“
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «За спасяването на света». Краткое содержание книги:
В спасяването на света ръка си подават писатели със статус на съвременни класици – като Величка Настрадинова, Агоп Мелконян, Светослав Славчев, Любен Дилов; утвърдени имена – като Николай Теллалов, Йоан Владимир, Петър Кърджилов, Любомир П. Николов, Янчо Чолаков, Атанас П. Славов, Александър Карапанчев, Велко Милоев, Красимир Георгиев, Елена Павлова, Георги Малинов; и млади (но вече впечатляващи) творци – Димитър Риков, Красимира Стоева, Геновева Детелинова, Саша Александрова, Калоян Захариев. „Спасяване“ и „свят“ присъстват буквално и метафорично, сериозно и с намигване…
Голяма част от текстовете са награждавани в България и издавани по света.
Както ни съобщи божурът, жизнеспособните дървета от булеварда ще бъдат пренесени в резерват, ала такива се брояха на пръсти, макар че посредством балсамиращи инжекции повечето да имаха запазен вид. А и колко ли живота щяха да оцелеят по дългия път?
Всичко се беше размесило: лапи, перки, листа, крила, люспи, корени. По главите на вълците сияеха лимони, в човките на врани стърчаха китки пелин, видра плуваше между клоните на явор, лисици се изправяха до камари смокини, нацепени от притеснение или зрелост. Някои мълчаха покъртени, други плачеха, кокошки с цигари приказваха за розовите си килими; зайци си определяха интимни срещи, мечки-колекционери питаха за значки и библиомани-плъхове търсеха обмяна; журналисти запечатваха в броени редове сцената, а пък стереовизията документираше. Каква неистовост, равнодушие, уплаха, надежди, лумнал гняв и тихи идиотски усмивки кипяха на ворконския булевард!
Най-сетне останаха неизкоренени само една девойка и дървото-мислител.
Булдозерите вече се оттегляха с израз на преяли животни; ръмжаха и клатеха тъпите си муцуни последните два. Единият хвана момичето, свлече парцали кожа от тялото, разтрепераха се аеродинамичните форми, склопиха се очите, падна топлата черна прическа. Зениците, в които слънцето разгаряше желания, арфата на слуха, мозъкът, способен на хиляди пътища, цветната чашка на лоното, сърцето, жадно за удари и ласки – целият този дар напускаше Левса, галактиката, нас. Булдозерът дръпна краката-корени, трупът легна върху транспортната платформа. Щяха ли да го съживят в резервата? И дали от прелестното създание нямаше да поникне отвратителна старица?
Роденовата статуя продължаваше да тъне в размишления. Пипалата на булдозера оплетоха колената и подпряната ù дясна ръка. Чуваше се механизмите да вият от напрежение, но не успяваха да се справят с бронзовото изваяние на дървото. Известно време те стенаха, докато пристигнаха още два, още три, още пет, всичките булдозери, участвали в операцията, и чак тогава смогнаха. Мислителят не се раздели с позата си, не угаснаха очите му: те сякаш говореха, че той ще прихване навред, където го повика съдбата.
Множеството се разотиваше вяло, потекоха коли, артерията на булеварда затуптя. Останаха ивиците смазана трева, тук-там, подобно трески след посичане на дърво, светлееха кости, парчета кожа, искри от човешки погледи, кичури коса, съсирени сълзи.
Ние се качихме в амфибията – долу и назад се стопиха кулите на Воркон, дърветата-скелети, облаци мътилка – и отлетяхме да си починем в хиперлета.
… Ето как прекарахме една от сутрините си на Левса. Щом се приготвихме за обратен път, левсианците тържествено ни изпратиха, като ни подариха покрай другото куп букети малки и големи пурпурни сърца, откъснати от земята с цвета и болката на нашата плът. Из безмълвния полет усещахме пълните със зелен зов очи на левсианските гори.
Върнахме се на добрата стара Земя и ако преди отлитането между нас имаше трима еколози, след това почти всички станахме еколози, защото вече бяхме положили с посещението си на Левса най-тежкия изпит. Отсега нататък бъдещите естественици щяха на нея да карат своя стаж. Донесената информация се разлисти в широк план за сътрудничество между двете планети. И решенията му излъчваха съвсем конкретен смисъл, до който щяха да стигнат и левсианците, когато посетят Земята и видят братята си в нашите градини, сестрите си в нашите лесове, бащите си в многострадалните ни океани.
Редактира: Любомир Николов
Публикации:
1. Антология „Модели-2“ – ГМД „Лиляна Димитрова“, 1981 г.
2. Антология „Чудни хоризонти“ – „Аргус“, 2000 г.
3. Сборник „В епохата на Унимо“ –„Аргус“, 2002 г.
4. Списание „Съвременник“ – бр. 1/2004, 2004 г.
Сиянието на реката
Атанас П. Славов и Георги Арнаудов
На Пламен Аврамов –
художника, мислителя, непоколебимия
Ден Сир се усети много странно, когато за пръв път стъпи върху тези тъмночервени плочи. Струваше му се, че под ходилата му диша живо тяло. Наистина, плочите бяха твърди и грапави, но от тях лъчеше топлина – не от слънцето, а друга. Тя като че беше присъща на червения камък, както му принадлежеше и целият този безмълвен, проснат между дърветата път.