За спасяването на света
- Автор: Чолаков Янчо, Дилов Любен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Фондация „Човешката библиотека“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, Списание „Тера фантастика“
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «За спасяването на света». Краткое содержание книги:
В спасяването на света ръка си подават писатели със статус на съвременни класици – като Величка Настрадинова, Агоп Мелконян, Светослав Славчев, Любен Дилов; утвърдени имена – като Николай Теллалов, Йоан Владимир, Петър Кърджилов, Любомир П. Николов, Янчо Чолаков, Атанас П. Славов, Александър Карапанчев, Велко Милоев, Красимир Георгиев, Елена Павлова, Георги Малинов; и млади (но вече впечатляващи) творци – Димитър Риков, Красимира Стоева, Геновева Детелинова, Саша Александрова, Калоян Захариев. „Спасяване“ и „свят“ присъстват буквално и метафорично, сериозно и с намигване…
Голяма част от текстовете са награждавани в България и издавани по света.
Внезапно ни заля буйна телепатична вълна на изумление, хищен страх и надежда. От долния край на булеварда се зададоха няколко масивни булдозера. Те се приближаваха бавно, а ние съзерцавахме ивиците. Там мъждукаше бледа тревица, хаотично се мяркаше плешива пръст с баграта на нашата плът, от нея се възправяха познатите структури на дървета. Видяхме шепа девойки, четирима-петима мъже, малко деца, малко юноши. Бяха предимно от европеидната раса, но личаха единици от негроидната и монголоидната, колоритни смески. Дървесата източваха спокойно своите тела, протегнали глави към слънцето. Едно дърво бе седнало. Водачите ни обясниха, че някога то било право, ала неизвестно защо почнало да прикляка и градските органи по „озеленяването“ му подложили мраморен постамент. Вгледахме се по-внимателно: дървото заемаше позата на Роденовия мислител! И твърде напомняше на него – същите напращели от сила форми, монолитна глава. Разяждано от болест, тялото му като че беше излято от зеленясал бронз, всред който светеха тъмни зелени очи, непривично големи и печални. Казаха ни, че той размишлява така отпреди стотина години, когато пред прадядовците на днешните автомобили е тичал левсианец с тромба.
Булдозерите се управляваха от носорози. Първият булдозер спря до тънкокрако момиченце. Другите машини продължиха и се заковаха всяка пред някаква жертва. Изведнъж стана толкоз тихо, че се чуваше даже гукането на гълъби и шумоленето на лози. После първият булдозер проточи стоманени щипища. Започваше изкореняването на дърветата по булеварда. Напоследък в района се случили много катастрофи, загинали видни личности и строителният компютър на Воркон изплюл заповедта.
Щипките обхванаха момиченцето за талията, потеглиха. Върху златистите му крака потече кръв, ръцете се отпуснаха безсилно, от очите му закапаха сълзи. Носорогът натисна педала и почвата трепна, освободи стъпалата на плячката.
Не само във Воркон, но навсякъде из Левса растяха дървета, осъдени да не вкусят от мъдрата старост. Човек все очаква тези момченца и девойчета да скочат, да се затичат с радостни викове. Чудесно би било в далечния космос да общуваме с дръвчета, които едва се различават от нашите деца!… Булдозерите обаче си гледаха работата.
Изкорененото момиче нямаше никога вече да посреща изгрева, който обещаваше да го превърне в зряла жена; нито да отваря жадни устни под дъжда, разсипващ се на дъгоцветен прашец о зъбите му. Още неразцъфнал, неговият живот гаснеше. Ние си стискахме ръцете, ужас встькляваше погледите ни. От въздуха се спусна транспортна платформа и натовари дръвчето. Тълпата се задъхваше, жужеше, блееше, ридаеше, смееше се истерично.
Едно дърво – истински швед гигант с пшеничен перчем, се пречупи в кръста, от основите на бедрата му швирнаха фонтани кръв. На друг екземпляр се откъсна главата и с пукот се разби в асфалта. Над сиво-розовата паница на черепа веднага закръжиха птици, цветя, мушици, любопитни и потресени граждани. Усмихната девойка-липа се прикриваше с дълги златни коси. Сякаш сам Ботичели я бе рисувал и четката му съживи у нас мъчителни спомени. Липата се накърши като захарна пръчка и транспортьорите с доста труд събраха нежните ù ръце, антилоповите крака, косите, усмивката, янтарните ù очи. Вярвахме, че заедно с дървесата загиват искрящи светове, човешки и вълшебни, или най-малкото онова, което те могат да подарят на левсианството.
Чрез телепатемите на тук присъстващите в много краища на планетата научаваха за събитието. Узнаваха за него къртиците в подземията си, мидите в черупките, птичите колонии по скалите, делфините в лазурните си дворци. В същото време заводите изригваха дим, петролът прегръщаше коварно океаните, шумът лазеше във всички пролуки, резерватите рушаха своя генетичен фонд, жилищните кули се извисяваха надменни в мащабите си, автомобилите дишаха канцерогенно. Паралелно се строяха пречиствателни станции, планираха се възстановени зони и облекчени градски системи, без умора се съставяха проекти за опазване на Левса.