Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

— Това е сто на сто недоразумение, господин поручик — любезно каза Швейк, — не може да бъде нищо друго освен недоразумение. Веднага щом получих заповедта ви да намеря и купя някъде нещо вкусно за ядене, аз започнах да мисля какво би било най-подходящо за в случая. Оттатък гарата нямаше съвсем нищо, само конски салам и магарешка пастърма. Аз много добре обмислих всичко, господни поручик. На фронта човек се нуждае от нещо твърде хранително, за да може по-лесно да понася военните несгоди. И ето аз поисках да ви доставя хоризонтално удоволствие, господин поручик, да ви сваря супа от кокошка.

— Супа от кокошка — повтори след него поручикът и се хвана за главата.

— Тъй вярно, господин поручик, супа от кокошка, купих лук и петдесет грама фиде. Ето тук е всичко. В тоя джоб е лукът, а в тоя — фидето. Сол има в канцеларията, има и пипер. Не оставаше нищо друго, освен да купя кокошката. И излязох вън от района на гарата по посока на Ишатарча. Село и половина, господин поручик, в никакъв случай не е град, макар че там на първата улица са написали на една табела „Ишатарча варош“. Минах по една улица — все къщички с градинки, — минах по втората, третата, четвъртата, петата, шестата, седмата, осмата, деветата, десетата, единайсетата и чак когато стигнах до самия край на тринайсетата, където зад една от къщите вече започваха ливадите, там видях да пасат кокошки. Приближих се, избрах най-голямата, най-тежката, ама погледнете я само, господин поручик, мас капе от нея. То човек няма нужда да я опипва много, много, от пръв поглед ще познае, че са ѝ хвърляли редовно царевица. Взех я, значи, аз съвсем публично, в присъствието на населението, което се беше развикало нещо на унгарски, хванал съм я за краката и питам хората на чешки, па и на немски чия е кокошката, та да я купя от него. Но не щеш ли, в тоя момент от същата крайна къща изскокнаха един мъж и една жена и започнаха да ме ругаят най-първо на унгарски, а после на немски, че съм бил откраднал кокошката посред бял ден. Казах му да не вика, защото са ме изпратили да купя кокошката, и му обяснявам как стои работата. А кокошката, знаете ли, както я държа за краката, изведнъж запляска с криле и поиска да хвръкне и понеже я държах леко, вдигна ръката ми и понечи да кацне на носа на господаря си. А пък той веднага се развика, че съм го бил пернал с кокошката по муцуната. Женската пък пищи ли, пищи и все вика на кокошката: „Кът-кът-кът-кът-кът-кът.“ В тоя момент вече някакви идиоти, чули-недочули, разбрали-недоразбрали, водят патрул хонведи и аз сам ги поканих да дойдат с мене в комендантството на гарата, за да се види, че съм невинен. Истината не може да се скрие, тя е като маслото, винаги изплува над водата. Но какво да правя, като съм си пусти Марко Тотев, поручикът, който беше дежурен в комендантството, излезе опак човек. Аз му разправям, а той не ще да слуша, даже и когато го помолих да ви попита вярно ли е, че сте ме изпратили да ви купя нещо вкусно. На всичко отгоре взе, че ми кресна да си затварям устата: „И без това виждам в очите ти дебел клон със здраво въже.“ Трябва да е бил в много лошо настроение, щом можа да ми каже, че така охранен може да бъде само войник, който краде и разбойничествува. На гарата били постъпили вече редица оплаквания, завчера тук наблизо някъде бил изчезнал някакъв пуяк, а когато му възразих, че ние по това време бяхме още в Рааб, той ми каза, че такива на него не му минавали. Накрая ме изпратиха при вас. Но не стига това, ами един ефрейтор, понеже не го забелязах, ми кресна дали зная пред кого се намирам. Аз му казах, че той е ефрейтор и че ако беше пехотинец, щеше да бъде отдельонен началник, а ако беше артилерист пък — мерач.