Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
Уплашеният Балоун дръпна кафето на телеграфиста Ходоунски, което преди малко му беше налял, сложи го да се посгрее, добави още малко консервирано мляко и хукна към щабния вагон.
Изблещил очи, той подаде кафето на поручик Лукаш. Мина му през ума, че поручик Лукаш навярно чете по очите му как стопанисва консервите.
— Аз се забавих — запелтечи той, — понеже не можах да отворя кутиите.
— Сигурно си разлял млякото, а? — попита поручик Лукаш, като сърбаше кафето. — Или си го ял лъжица по лъжица като супа. Знаеш ли какво те чака?
Балоун въздъхна и се завайка:
— Господин поручик, имам три деца.
— Внимавай, Балоун, още веднъж те предупреждавам да се откажеш от лакомията си. Швейк не ти ли каза нищо?
— В течение на двадесет и четири часа можело да бъда обесен — мрачно отговори Балоун, поклащайки цялото си тяло.
— Вместо да ми се клатиш, глупако — каза му поручик Лукаш с усмивка, — вземи, че си поправи поведението. Откажи се от тази лакомия и кажи на Швейк да намери някъде на гарата или в околността нещо хубаво за ядене. Дай му тая десетачка. Тебе не пращам. Ще те пратя тогава, когато се наплюскаш до пукване. Да не си излапал кутията сардели? Не си, казваш? Донеси да я видя.
Балоун предаде на Швейк десетачката и му съобщи, че господин поручикът го изпраща да му намери някъде на гарата нещо вкусно за ядене. Той с въздишка извади кутийката сардели от куфара на поручика и със свито сърце я понесе за проверка.
Толкова се беше надявал бедничкият, че поручик Лукаш е забравил вече за сарделите, и сега край на всичко. Поручикът навярно ще си я остави във вагона и ще го лиши от нея. Имаше чувство, че са го ограбили.
— Господин поручик, разрешете да доложа. Ето това са вашите сардели — с горчивина каза той, като предаваше кутията на собственика ѝ. — Да я отворя ли?
— Добре, Балоун, недей я отваря и я върни на мястото ѝ. Исках само да зная дали не си надзърнал в нея. Стори ми се, когато донесе кафето, че устата ти беше блажна сякаш от олио. Швейк отиде ли?
— Тъй вярно, господин поручик, той тръгна вече — с разведрено лице доложи Балоун. — Каза, че господин поручикът ще остане доволен, всички щели да ви завидят. Отиде някъде извън района на гарата, казваше, че познава тия места чак до Ракошпалота556. Каза още, че ако влакът тръгне без него, той щял да се присъедини към автомобилната колона и щял да ни догони с кола на следващата гара. „Недейте бра грижа, каза, за мене, знам си аз задълженията.“ Ако се наложело, щял да вземе файтон на свои разноски и да ни гони с него чак до Галиция. Щели да му го удържат след това от заплатата. Всеки случай каза да не се безпокоите за него, господин поручик.
— Хайде върви — тъжно отрони поручик Лукаш.
От комендантството се получи съобщение, че ще потеглят едва в два часа следобед в посока Гьодьольо–Асод. Съобщаваха също така, че офицерите ще получат на гарата по два литра червено вино и бутилка коняк. Говореше се, че това била някаква загубена пратка за Червения кръст. Така или иначе, това дойде най-неочаквано, като че ли от небето падна, и в щабния вагон настъпи веселие. Конякът беше три звездички, а виното беше марка „Гумполдскирхен“557.
Само поручик Лукаш все беше някак смутен. Изминал бе вече един час, а Швейк още го нямате. Мина още половин час, по едно време към щабния вагон откъм канцеларията на комендантството се зададе странно шествие.
Най-отпред вървеше Швейк, пристъпяше важно и сериозно. Напомняше първите християни-мъченици, отправящи се към арената.
От двете му страни вървеше по едни хонвед с натъкнат на пушката нож. На левия фланг вървеше подофицер от комендантството, а зад тях — някаква жена с надиплена червена пола и един мъж с ботуши, кръгла шапка и подбито око, който носеше жива, крякаща, изплашена кокошка.
Всички се заизкачваха в щабния вагон, но подофицерът ревна на унгарски на жената и мъжа с кокошката да останат да чакат долу.
Като видя поручик Лукаш, Швейк многозначително започна да му смига.
Подофицерът поиска да говори с ротния командир на 11-а рота. Поручик Лукаш пое от него някакво писмо от комендантството на гарата. Зачете го и пребледня.
„До знанието на командира на 11-а рота на Н-ти батальон от 91-ви пехотен полк и на негово разпореждане
Изпраща ви се пехотинецът Швейк Йозеф, според собствените му показания ординарец при същата рота на Н-ти батальон при 91-ви пехотен полк, извършил престъплението кражба по отношение на съпрузите Ищван от Ишатарча в района на комендантството на гарата.
По същество: Пехотинецът Швейк Йозеф, след като хванал насилствено кокошката, която се разхождала зад къщата на съпрузите Ищван в Ишатарча в района на комендантството на гарата и принадлежаща на съпрузите Ищван (в оригинала славно бе изкована новата немска дума Istvangatten), бидейки задържан от собственика, който искал да му отнеме кокошката, оказал съпротива на същия, като ударил с кокошката собственика Ищван по дясното око. Задържан от патрула, той бе закарай в частта си, при което кокошката бе върната на собственика.
556
Град край Будапеща, сега предградие на Будапеща. — Б.пр.
557
Малко градче в Долна Австрия, слави се с виното, което произвежда. — Б.пр.