Кралят на зимата
- Автор: Корнуэлл Бернард
- Серия: Warlord Chronicles #1
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Абагар
- ISBN: 9545842003
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
— Бихме могли да се бием с тия копелета тук цял ден — каза Морфанс. Конят му кървеше и той беше слязъл от него, за да превърже раната му.
Аз поклатих глава.
— Има още един брод нагоре по реката — посочих аз на запад. — Скоро ще видим копиеносците им на нашия бряг.
Тези копиеносци, които щяха да заплашат нашия фланг, се появиха по-скоро отколкото очаквах. Само десет минути след разговора ми с Морфанс откъм левия фланг прозвуча предупредителен вик — група вражи войници наистина беше преминала реката нагоре по течението и сега идваше към нас по нашия бряг.
— Време е да се оттегляме — каза ми Сеграмор. неговото гладко обръснато черно лице беше цялото в кръв и пот, но в очите му имаше радост, радост от битката, която наистина щеше да кара поетите да търсят нови думи, за да я опишат, битка, която мъжете дълги години щяха да си спомнят насядали в опушените зали за угощение през зимата, битка, която дори и да загубиш пак щеше да ти отреди почетно място сред воините в Отвъдния свят.
— Време е да ги увлечем навътре в долината — каза Сеграмор, след това високо заповяда оттегляне и ние бавно заотстъпвахме назад. Минахме през селото с римската сграда и спряхме на стотина крачки отвъд колибите. Нашият ляв фланг опираше в стръмния западен склон на долината, а десният ни фланг беше защитен от мочурището, което се простираше от тази страна на реката. Въпреки това сега бяхме много по-уязвими, отколкото при брода, защото стената ни от щитове беше отчайващо тънка, а врагът можеше да я атакува по цялата й дължина.
Цял час му трябваше на Горфидид да прекара хората си през реката и да ги подреди в нова стена от щитове. Предположих, че вече е следобяд и хвърлих поглед назад, търсех Галахад и хората на Тюдрик, но не видях никого. За моя радост не видях никого и на западния хълм, където Нимю беше издигнала преграда от духове да пази нашия фланг. Но Горфидид едва ли се нуждаеше от хора там — войската му беше по-голяма от когато и да било. От Браногениум бяха дошли нови попълнения и офицерите на Горфидид дърпаха и бутаха новодошлите, за да ги наместят в стената от щитове. Ние гледахме как командирите използват дългите си копия, за да стегнат редиците. И въпреки че крещяхме смели предизвикателства, вече знаехме, че на мястото на всеки воин, който бяхме убили при брода, сега бяха дошли нови десет.
— Никога няма да успеем да ги задържим тук — каза Сеграмор докато гледаше как нарастват силите на врага. — Ще трябва да се върнем до повалените борови дървета.
Но преди Сеграмор да успее да даде заповед за оттегляне, самият Горфидид излезе напред, за да хвърли предизвикателствата си срещу нас. Той дойде сам, дори синът му не тръгна с него. При това Горфидид дойде стиснал само копието си, мечът му беше прибран в ножницата, а нямаше и щит, защото кралят нямаше ръка, с която да го държи. Позлатеният по краищата шлем, който Артър беше върнал на Горфидид преди годежа си със Сийнуин, беше увенчан със златен орел, разперил криле. Черното наметало на краля на Поуис се спускаше от раменете му и покриваше задницата на коня. Сеграмор ми изръмжа да остана на мястото си и тръгна напред да пресрещне Горфидид.
Поуиският крал не използваше юзди, а командваше коня си с глас. Сега животното послушно спря на две крачки от Сеграмор. Горфидид опря върха на копието си на земята и разтвори двете части на забралото си встрани, така че да се вижда навъсеното му лице.
— Ти си черният демон на Артър — каза той на Сеграмор и плю, за да се предпази от злото, — а твоят господар, който си пада по курвите, се крие зад меча ти. — Горфидид отново плю, този път срещу мен. — Защо не дойдеш ти да говориш с мен, Артър? — викна той. — Да не си си загубил езика?