Торбарите [bg]

Той я изгледа продължително, после тръгна към вратата. Ненадейно спря, припомняйки си нещо. Някога вуйчо му го бе изпъдил от кабинета си почти със същите думи. Но той бе получил това, което целеше. А вуйна му беше дори по-алчна от вуйчо Бърни. Обърна се.

— Вярно, имаш само двадесет и пет хиляди акции — каза той. — Някакъв въшлив един процент от целия капитал. Но все пак сега те струват нещо. Имаш поне някой от рода, който да защитава интересите ти, дай пълномощията си на Шефилд и ще видиш какво ще стане. Той е от тези, които изкараха вуйчо Бърни на Уол стрийт. Сториш ли го, аз няма да бъда там да ти защитавам интересите. И акциите ти няма да струват нищо.

Тя го изгледа продължително.

— Вярно ли е това, което казваш?

Той разбра, че сметачната машина в главата й се е завъртяла.

— Всяка дума.

Тя пое дълбоко дъх.

— Ела — каза накрая. — Ще ти напиша пълномощното. — Обърна се и се заклатушка към шкафа. — Вуйчо ти, лека му пръст, винаги казваше да се вслушвам в думите ти, когато се нуждая от съвет. Нашият Дейвид, казваше той, има глава на раменете си.

Видя я да изважда някакви книжа от шкафа. Отиде до бюрото, взе писалка и ги подписа. Подаде му ги и той ги прибра в джоба на сакото.

— Благодаря ти, вуйно Мей.

Тя му се усмихна. Изненада се, когато протегна ръка и го потупа по рамото някак свенливо.

— Аз и вуйчо ти не бяхме благословени с деца — каза тя с развълнуван глас. — Той наистина те имаше като собствен син. — Примигна бързо с очи. — И да знаеш колко се гордееше с теб, дори след като напусна компанията, и четеше за теб във финансовата преса.

Той усети да го обзема жалост към самотната старица.

— Зная, вуйно Мей.

Тя направи опит да се усмихне.

— Такава симпатична жена имаш — продължи тя. — Защо се отчуждихте? Защо не я доведеш някой път на чай?

Изведнъж той прегърна старата жена и я целуна.

— Ще я доведа, вуйно Мей — обеща той. — Скоро.