Торбарите [bg]

Дейвид вкара дима дълбоко в гърдите си. Всички си приличаха — хитри, безмилостни, иначе способни, и все пак, същински деца с глупавата си гордост.

Бонър схвана мълчанието му като отстъпление.

— Шефилд ми обеща да се погрижи за нас — каза бързо той. — Иска и двама ни, Дейвид. Знаеш го. Каза, че ще сключи нов договор веднага, щом работата приключи. Той ще финансира филмите, ще ни представи нов план за разпределението на печалбите и някакви дялови възможности.

— Писмено ли ти го обеща?

Бонър поклати глава.

— Как да ми предложи договор, преди да е изтекъл предишният и преди да влезе във владение на компанията? Но той не се отмята от думите си. На него може да се разчита. Не е на приливи и отливи като Корд.

— Корд някога да не е изпълнил обещание, което ти е дал?

— Не. Не е имал възможност кога да го стори. Аз имах договор. И сега, когато е на изтичане, не смятам да му се оставя.

— Ти си като вуйчо ми — въздъхна Дейвид. — Слушаше хора като Шефилд и свърши с дялове и договори вместо с филми. Така загуби собствената си компания. Сега ти правиш същото. Той не може да ти осигури договор, тъй като не контролира компанията и въпреки това ти му даваш писмено съгласие, като му отваряш възможност да я завладее. — Дейвид се изправи и каза ядосано. — Е, и какво ще правиш, глупак такъв, ако след като влезе контролът, ти каже, че не може да изпълни обещанието си?

— Но ние сме му нужни за работата. Кой ще му прави филмите, ако не съм аз?