Кралят на зимата
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
Кунеглас, като всеки друг, бе поразен от яростта на Артър, но въпреки това тръгна към него без оръжие и на крачка от Артър падна на колене.
— Ние се предаваме на вашата милост, лорд Артър — каза той и Артър впери поглед в него. Тялото на моя господар бе като струна, опъната до скъсване от гнева и напрежението от дългия тежък ден, кръвта му бе кипнала и за момент ми се стори, че Екскалибур ще изсвисти в сумрака и ще отсече главата на Кунеглас. Но тогава Кунеглас вдигна очи.
— Сега аз съм крал на Поуис, лорд Артър, но се оставям на твоята милост.
Артър затвори очи. После все още със затворени очи, той напипа ножницата и прибра Екскалибур. Обърна се към нас и едва тогава отвори очи. Видях как лудостта го напуска. Той все още трепереше от гняв, но неукротимата ярост го беше напуснала и когато помоли Кунеглас да се изправи, гласът му беше спокоен. После Артър повика знаменосците, тъй като искаше драконът и мечката да придадат по-голяма тежест на думите му.
— Моите условия са следните — каза той високо, за да може всеки в смрачаващата се долина да го чуе, — искам главата на крал Гундлеус. Тя стоя на раменете му прекалено дълго, а този, който уби майката на моя крал, трябва да си получи заслуженото. Ако това стане, аз ще помоля единствено за мир между крал Кунеглас и моя крал, и между крал Кунеглас и крал Тюдрик. Моля за мир между всички британци.
Всички мълчаха, изумени. Артър беше победителят на това бойно поле. Неговите войски бяха убили краля на враговете и бяха пленили престолонаследника на Поуис. Всеки в долината очакваше Артър да поиска кралски откуп за живота на Кунеглас. А той искаше единствено мир.
Кунеглас се намръщи.
— А моят трон? — успя той да попита.
— Вашият трон си е ваш, кралю господарю — каза Артър. — На кого може да бъде? Приемете условията ми, кралю господарю, и ще можете свободно да се върнете в своята престолнина.
— А тронът на Гундлеус? — попита Кунеглас. Той вероятно си мислеше, че Артър ще го поиска за себе си.
— Той не е ваш — отговори твърдо Артър, — нито пък мой. Заедно ще намерим някой достоен да седне на него. Когато Гундлеус умре — добави той злокобно. — Къде е той?
Кунеглас посочи с брадичка към селото.
— В една от сградите, лорд Артър.
Артър се обърна към победените поуиски войски и издигна глас, така че да го чуят всички.
— Тази война изобщо не трябваше да се води! — каза той. — Това беше моя грешка. Признавам вината си и ще платя за тази грешка, каквато и да е цената, но не и с живота си. На принцеса Сийнуин дължа нещо повече от извинение и съм готов да й дам каквото поиска, но единственото, за което ви моля сега е да бъдем съюзници. Всеки ден идват нови сакси, завземат земята ни, заробват жените ни. Ние трябва да се бием с тях, а не помежду си. Искам да бъдем приятели. Това мое желание потвърждавам като ви оставям земята, оръжието и вашето злато. Днешната битка — каза Артър и посочи към окървавената долина, — не носи нито победа, нито поражение, носи мир. Всичко, което искам е мир и един живот. Животът на Гундлеус. — Той погледна към Кунеглас и тихо каза: — Очаквам решението ви, кралю господарю.
Друидът Иорует бързо дойде при Кунеглас и двамата заговориха помежду си. Изглежда никой от тях не вярваше на предложението на Артър, защото великодушието не бе присъщо на победилите военачалници. Победителите обикновено искаха злато, роби, земя, а Артър искаше само приятелство.
— А Гуент? — обърна се Кунеглас към Артър. — Тюдрик какво ще поиска?
Артър заоглежда смрачаващата се долина.
— Тук не виждам нито един човек от Гуент, кралю господарю. Ако човек не участва в битката, той не може да участва и в споразуменията след нея. Но аз мога да ви кажа, кралю господарю, че Гуент също мечтае за мир. Крал Тюдрик не би искал нищо друго освен вашето приятелство и приятелството на моя крал. Едно приятелство, което ние заедно ще се молим никога да не умира.