Окованият нарцис
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Анита Блейк, ловецът на вампири #10
- Язык: болгарский
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Окованият нарцис». Краткое содержание книги:
Бях оставена да коленича на дивана, гледайки линията на голото тяло на Мика, виждайки без съмнение, че това, което ставаше ощастливяваше тялото му. Лицето му бе изострено от нужда, удоволствие. Ръцете му конвулсираха над ръцете на Жан-Клод и той наполовина извика.
-Господи!
Тялото на Жан-Клод започна да се изправя, бавно. Той подпря гърба на Мика на дивана. Повдигна уста от гърлото на Мика; очите му бяха удавящо сини, невидими, нечовешки. Устните му бяха пълни, червени, но не разпиляна кръв, червени като на някой, който се е целувал много. Той повдигна Мика бавно, оставяйки тялото му да се плъзне по гърба на дивана, докато леопарда не бе наполовина легнал настрана. Главата му падна на скута ми и аз подскочих. Мика повдигна глава, бавно, тежко. Той се повдигна на една ръка и обърна нефокусираните си очи към мен. Зениците му бяха огромни, обрисувайки черно в кръга на зелено-златистите му очи. Наблюдавах очите му да се смаляват до малки точки, така че цветът почти да ги препокрие, като очите на вампир. Можех да го почувствам да ме гледа, тежестта на погледа му като нещо блъскащо се в мен. Той се обърна към мен, бавно, устни полуразтворени Останах където съм, замръзнала, несигурна какво да правя. Не бе това, че е по-малко привлекателен отколкото бе. Бе просто че... ох, мамка му, не знаех какво да правя. Дори не знаех какво исках да направя.
-Не трябваше ли да извадиш Деймиън от ковчега му?
Гласът на Ашър се появи сух, карайки ме да се отдръпна от Мика.
Жан-Клод го погледна, изглеждайки по-нечовешки отколкото през цялото време на яденето.
Ашър се изправи с едно главно движение като кукла дръпната за конците.
-Добре, но ако ще правите секс, тогава не трябва да гледам.
Изправих се, ръцете на Мика се плъзнаха по тялото ми, докато се отдръпнах от дивана. Изправих се пред Ашър.
-Виж, толкова съм далеч от комфортната си зона точна сега, че не мога да мисля, но ще ти кажа едно. Няма да оправям мъжкото ти его, докато малкия глас в мозъка ми още крещи, бягай, бягай. Така че, остави леденото поведение, Ашър, не мога да се оправям с това сега.
Изведнъж вибрираше от гняв, очите му бяха като ледени сини блокове.
-Съжалявам, че дискомфорта ми те дразни.
-Да ти го начукам, Ашър.
Той изведнъж се придвижи напред с огромна скорост. Отдръпнах се назад толкова бързо, че паднах към дивана. Мика ме хвана или щях да падна на земята. Имах време да извадя оръжие, или нож, но дори не се опитах. Ашър не се опитваше да нарани тялото ми, само чувствата ми. Наведе се до кръста, надвесвайки се над мен и Мика, въпреки че мисля, че тази част е случайна. Той постави ръка на всяка наша страна и се наведе към лицето ми, така близо, че трябваше да се отдръпна да се фокусирам на тези студени сини очи.
-Не предлагай неща, който не си готова да дадеш, та сЬепе, защото това е досадно.
Той се изправи рязко и излезе от стаята.
Гласът на Мика бе нежен.
-Какво бе всичко това?
Ръцете му бяха още на ръцете ми, наполовина държейки ме, пазейки.
Поклатих глава.
-Попитай Жан-Клод - изправих се на крака. - Отивам да взема Деймиън.
-Ще те придружа, ma petite.
-Добре.
Започнах да вървя. Можех да ги почувствам да ме следват, чувствах ги и двамата зад себе си. Почти се обърнах да видя дали не държат ръце, но ако бе така, не бях готово да го видя.
Боби Лий ни последва без да каже и дума. Умен човек.
53
Стаята бе от голи каменни стени. Нямаше следи от комфорт. Бе вампирската версия на затвори и изглеждаше като един. Имаше половин дузина ковчези поставени на голи, издигнати платформи със сребърни вериги около тях, очаквайки да се надигнат и затворят на места с ковчези. Единствените кръстове в стаята бяха на двата затворени ковчега. Два? Два оковани ковчега. Деймиън бе в единия. Кой по дяволите бе в другия?
-Кой е твоето момче? - попита Боби Лий.
Поклатих глава.
-Не знам.
-Мислех си, че трябва да си господаря на това момче.
-Такава е теорията.
-Тогава не трябва ли да можеш да кажеш в коя кутия е?
Погледнах го, леко кимнах.
-Имаш право.
Погледнах назад към вратата, но все още бе празна. Не знаех накъде са отишли всички и се опитвах толкова много да не спекулирам с това, което можеше да разсее Мика и Жан-Клод.
Опитах се да се концентрирам над този, който е в ковчега, но не можех. Имаше време, когато можех да почувствам Деймиън дори преди да се събуди в ковчега си, но не получих нищо от ни един от ковчезите, освен, че вътре имаше вампири. Отидох до по-близкия ковчег. Дървото бе бледо и гладко. Не от най-скъпите, но не и евтино, тежко, добре направено. Прекарах ръце през гладкото дърво, пръстите ми се плъзгаха по гладкостта на веригите. Нещо се удари срещу горната част на ковчега. Подскочих.