Окованият нарцис
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Анита Блейк, ловецът на вампири #10
- Язык: болгарский
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Окованият нарцис». Краткое содержание книги:
Жан-Клод обърна удавящите си сини очи към мен.
-Рози? Подушвам нищо друго освен мириса на парфюма ти и кожа - подуши въздуха. -И кръв.
Натаниел и Джейсън бяха изгубени в чудото на силната вълна, но никой не подушваше рози, освен мен. Имаше време, когато подуших парфюма на определен вампир господар, но бе използвал магията си. Моя приятел и другар аниматор, Лари Къркланд, също бе помирисал парфюм, но никой друг около нас не бе способен да го подуши. Погледнах в очите на Жан-Клод, не със зрението си, но с магията си и открих нещо, нещо, което не бе той. Бе почти неуловимо. Каквото бе направила с мен по-рано бе като ковашки чук между очите; това бе стаено в мрака.
Открих конеца на силата ми омотана в него и в момента, в който магията ми, моята некромания го удари, силата се размота, отвори и бе като прозорец широко отворен. Видях я да седи в стаята си от огън и светлина на свещи, все едно електричеството не е изобретено. Тя бе облечена в бяла дантелена рокля, всичката тази черна коса падаща около нея и букет от розови рози до ръката й. Тя извърна тези големи бледи кафяви очи към мен и видях изненадата на лицето й, шокът. Видя ме да коленича с мъжете, както аз я видях да седи облечена до масата с розите й.
Откъснах я, изпъдих я от Жан-Клод, както я пропъдих от себе си по-рано. Бе по-лесно, защото не се бе опитала да го обладае, само го объркваше, беше онзи мрачен глас в ухото му, който го доведе малко по-близко до ръба.
Жан-Клод изведнъж замръзна, все едно се замая. Той повдигна очи към мен, който бяха така нормални както винаги, обичайното им среднощно синьо. Имаше страх по лицето му, не го криеше.
-Помислих, че видях Бела, седейки до огледалото й.
Кимнах.
-Така е.
Той ме погледна и мисля, че единствено ръцете ми върху него го задържаха да не падне на пода.
-Тя отслаби контрола ми над ardeur.
-И контролът над темперамента ти. - казах.
-Какво е станало? - попита Ашър.
Погледнах нагоре да открия, че всички са се върнали в стаята.
-Някоя от тази кръв ваша ли е, мадам? - попита Боби Лий.
Поклатих глава.
-Нямам и драскотина по себе си.
-Тогава предполагам, че няма да отстъпя от екипа на бодигардите, заради това че съм те оставил сама с превръщач и вампир, така че те да се бият за теб - той поклащаше глава. - Следващият път, когато ни помолиш да те оставим сама заради любовният ти живот, няма да те послушаме.
Поклатих глава, отново.
-Ще говорим за това по-късно.
-Не, мадам - каза той, - няма.
Оставих спора настрани. Винаги имаше време за спор по-късно. Защото, бе твърде близо до това да бъде прав. Ако бях застанала помежду им в погрешния момент, кой знае какъв ли инцидент можеше да стане?
Жан-Клод проговори нежно, бързо, на Ашър. Говореха на френски и аз все още не разбирах достатъчно добре да разбера повече от дума тук и там. Чух Бела, ясно, няколко пъти.
На английски, Ашър каза:
-Помниш ли Марсел?
- Oui.. Той полудя една вечер и закла цялото си домакинство.
-Включително човешкия си слуга - каза Ашър, - което бе и каквото го уби.
Двата вампира се взираха един в друг.
-Никой не бе разбрал какво е причинило това. - каза Жан-Клод.
-Така случайно - каза Ашър, - само две нощи преди да се бие с Бела за мястото й в Съвета.
Жан-Клод пое предложената от Ашър ръка и го остави да му помогне да се изправи. Ашър трябваше да изправи Жан-Клод с ръка на лакътя му.
-Така случайно, че много са се опитвали да докажат, че тя го е отровила, или нещо подобно. - каза Ашър.
Жан-Клод кимна, поставил ръка на лицето си, все едно още бе замаян. Почувствах нищо, все едно некроманията ми ме предпазваше от каквото Бела бе направила с него. -Самият Съвет се опита да докаже вината й и се провали. - каза Жан-Клод.
-Те не наеха ли вещица да огледа от магическа гледна точка? - попитах.
Стоях сама, доста добре. Натаниел и Джейсън бяха на краката си, отново с болезнени ефекти, особено за Джейсън и тъпата му физиономия, която често носеше след удар на сила.
Вампирите ме погледнаха.
- Non - каза Ашър, - никой не помисли за това.
-Защо по дяволите не?
-Защото, ma petite, тя не би трябвало да е способна да направи това на Господар на града, дори от собствената й кръвна линия. Да е способна да направи това на Господар на града, който не е от нейната кръвна линия е немислимо.
-Невъзможно. - добави Ашър.
-Мисля, че е реална възможност - казах. - Хванах я в крачка.
-Коя е Бела? - Попита Мика с ръмжащ леопардов глас.
Обърнах се към него, бавно и нещо трябва да се е показало на лицето ми, защото Мърл се придвижи пред него и изведнъж двата плъха бяха на щрек, започвайки да се движат от двете ми страни. Не знаех какво щях да кажа, най-вероятно нещо наистина гневно, защото Мика ме би по това.