Окованият нарцис
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Анита Блейк, ловецът на вампири #10
- Язык: болгарский
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Окованият нарцис». Краткое содержание книги:
Реакцията му накара пулса ми да се ускори. Погледнах обратно към Жан-Клод идващ към нас, хващайки поглед на бледите му крака под черната роба, срещу белият килим. Погледът на лицето му бе изцяло заради Мика. Накара ме да застана на едно коляно, задникът ми срещу едната облегалка на дивана. Почувствах се странно собственически, почти ревнувах, сякаш трябваше да защитя честта на Мика. Никога преди не съм се чувствала така спрямо Ричард и Жан-Клод, но тогава, Жан-Клод никога не бе гледал Ричард по този начин. Ричард би го наранил.
Мика почти бе убил Жан-Клод заради обида, за която Ричард никога не би се отбранявал, но ето го тук седейки засрамен, не комфортно, но не и гневен.
Жан-Клод стоеше през нас, така близо, че пухкавият край на робата се търкаше в голия крак на Мика.
-Промени ли си мнението, топ тте1?
Мика поклати глава, после повдигна лицето си да погледне вампира. Имаше уязвимост и предупреждение в погледа му.
-Не съм си променил мнението.
- Воп.
Жан-Клод коленичи пред него.
-Ти си силен и от само себе си и не си моето животно да викам. Може да не съм способен да замъгля ума ти и направя това вкусване приятно. Може да си способен да ме държиш настрана от ума си.
Мика кимна, тънки кичури коса падаха по лицето му.
-Разбирам.
-Имаш ли претенции от къде да взема кръвта?
-Вратът боли по-малко. - каза Мика.
Жан-Клод повдигна вежди.
-Правил си това и преди?
Мика направи усмивка, която не изглеждаше щастливо -Правил съм много неща преди.
Жан-Клод повдигна и двете си вежди на това и погледна към мен. Свих рамене.
-Много добре, топ тте1.
Стана в един грациозен момент, развявайки робата около себе си като рокля, давайки най-малкия проблясък на голите си крака, докато застана зад дивана. Той спря точно зад Мика, поставяйки ръка на всяко рамо. Не притисна или стисна, просто почиваше ръцете си на тази гладка, топла кожа за момент.
-Нека продължим с това. - каза Мърл.
Мика обърна глава да погледне другия леопард.
-Мърл.
Една дума, но накара големия мъж да се облегне още повече на камината, ръце скръстени на гърдите му, солидно лице, много нещастен бодигард. Но направи каквото му е казано.
Жан-Клод плъзна едната си ръка отпред на раменете на Мика, през горната част от гърдите. Използва свободната си ръка да отдръпне косата на Мика назад, разкривайки част от лицето му и дългата чиста линия на врата му. Мика придвижи главата си леко настрани, давайки на Жан-Клод по-добър ъгъл. Малкото движение бе като жена надигаща се на пръсти за целувка, спомагащо движение.
-Може ли да имаме малко уединение. - казах и това накара и двамата мъже да ме погледнат.
-Както желаеш, ma petite.
Всички си тръгнаха с изключение на Мърл, Боби Лий и Ашър. Те бяха минимума, който е нужен да ни задържи да не се избием един другиму. След това, което се случи
преди малко, наистина не можех да изляза с добър аргумент да ни оставят напълно сами. Когато всички се настаниха, Жан-Клод се обърна обратно към Мика.
Пръстите на Жан-Клод задържаха косата на Мика, така че да остане зад ухото му, разкривайки цялата страна на лицето му, формата на ухото му. Той притисна тила на Мика нежно срещу гърдите си, образувайки на врат му още по-открита дълга линия. Мика бе много пасивен, очи затворени, спокойно лице; само пулса на врата му биеше като нещо хванато, издавайки лъжливостта в цялото спокойствие.
Жан-Клод се наведе над него, отворена уста, устни отивайки назад, но дори толкова близо имах само блед проблясък на зъби. Той захапа, бързо, внезапно. Мика изпъшка, дъхът остана в гърлото му. Хватката на Мика се стегна около главата на Мика, раменете му, притиснати срещу тялото му. Виждах само мускулът на челюстта на Жан-Клод да работи, гърлото му преглъщаше консултивно. Някой от тях издаваше леки звуци дълбоко в гърлото си и не бях сигурна кой е.
Жан-Клод се отдръпна назад, понасяйки Мика със себе си, дърпайки го наполовина на дивана. Мика изплака, ръцете му застанаха върху ръцете на Жан-Клод, държейки го, докато вампира издърпваше тялото му назад. Жан-Клод махна ръката си от лицето на Мика към кръста му, все едно знаеше, че мъжа няма да ги отдръпне. Държеше Мика, ръце през гърдите и кръста, ръцете на Мика върху ръцете на Жан-Клод. Той изтегна тялото на Мика назад, докато издължаваше по-лесно врата на другия мъж, така че тялото на Мика се изтегна в дълга, права линия, увита назад срещу тялото на Жан-Клод, така че и двамата се бяха навели назад.