Окованият нарцис
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Анита Блейк, ловецът на вампири #10
- Язык: болгарский
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Окованият нарцис». Краткое содержание книги:
-Той разкъса югуларната ми вена, Анита. Позволено ми да се защитя, когато някой се опита да изяде гърлото ми.
-Помни, че съм човешкия му слуга. Той умира, вероятно и аз.
Той поглед иззад Мърл, задържайки се на крака, котешки крака.
-Така че трябваше просто да го оставя да ме убие?
-Не - казах, - не, но раната ти не бе застрашаваща живота. Вече го доказа. Няма и драскотина по теб сега.
-Излекувах се, да, но не всеки превръщач може да излекува това. Вампирска рана е много като сребро, може да убива и повечето от нас лекуват тези рани както се лекува човек-той стоеше много близко до мен, тези зелено-златисти очи блестяха с гняв. - Той имаше намерение да ме убие, Анита, не мисля, че не искаше.
-Той е прав, ma petite, ако не ме бе отдръпнала, щях да разкъсам гърлото му.
Обърнах се към Жан-Клод.
-Какво искаш да кажеш?
-Видях го да седи отгоре ти и се удавях в ревност. Имах намерение да го нараня, ma petite. Той се защитаваше.
-Той не трябваше да прави онзи последен удар. Борбата бе спряла.
Жан-Клод погледна през мен към Мика и имаше нещо на лицето ме - уважение, мисля. -Ако той бе направил каквото аз с него, тогава не бих имал друг избор, освен да изразя позицията си - изглежда да обмисляше няколко думи и се задоволи с, - силно.
-Силно? Той за малко да ти разкъса гърлото.
-И аз се опитах да направя същото с него.
Поклатих глава.
-Не, не, недей...
-Какво, ma petite, да не искаше да кажеш, че ако някой се опитваше да разкъса гърлото ти, целейки се към живота ти, нямаше да го застреляш?
Отворих устата си да споря, затворих тя, опитах отново и спрях. Погледнах го, после обратно към Мика, после отново към Жан-Клод.
-Добре, мамка му.
-Нимир-Радж си изказа мнението, ma petite. Той би позволим да бъде компромисен да определена точно - отвъд тази точно няма да има компромиси.
Мика кимна и движението изглеждаше странна на косматото му тяло.
-Да.
-Ти имаш същото правило, ma petite, както и аз. Тримата просто имаме различни представи къде да поставим границата. Но границата е там за всички ни.
-Как може и двамата да сте така благоразумни за това? Вие двамата почти не се избихте един другиго?
Те се погледнаха един другиму, покрай мен, отново и имаше нещо в този поглед. Бе нещо мъжко и тайнството, сякаш факта, че съм момиче означава, че няма да го разбера и те не можеха да ми го обяснят. Което ми го обясняваше.
-Ох, чудесно, чудесно, вие момчета почти се избихте един другиму и това ви прави приятели.
Жан-Клод направи елегантен поклон, лицето му бе покрито с кръвта на Мика.
-Нека да кажем, че имаме разбирателство.
Мика се съгласи.
-Господи, само мъж може да направи приятелство от нещо подобно.
-Вие с мюсю Едуард сте приятели. Вие двамата не започнахте ли опитвайки се за се избиете един другиму? - попита Жан-Клод.
-Това е различно. - казах.
-Как?
Опитах се да споря, но спрях, защото бих изглеждала глупаво.
-Добре, добре, какво от това, ще се целунете ли и всичко да е наред?
Те се погледнаха един другиму и отново имаше тежест в очите им, но различен тип тежест.
-Мамка му. - казах.
-Мисля да започнем с извинение - каза Жан-Клод. - Наистина съжалявам за липсата си на контрол.
-Аз също - каза Мика, после добави, - и съжалявам, че трябваше да опитам и да те убия.
Бе интересно фризиране, не съжалявам че почти те убих, а съжалявам че се опитах да те убия. Виждах как безмилостта на Мика се очертава. Не бе по-голяма от моята собствена, но все пак ме притесни. Не бях сигурна защо, но го направи.
Не знаех какво да правя, така че реших да продължа, имахме работа.
-Достатъчно добре ли си да извадиш Деймиън от ковчега му?
-Изхабих всичките си ресурси, ma petite. Ще трябва да се нахраня отново. - той повдигна ръката си. - Не ardeur, просто кръв.
Просто, той каза.
-Предложих ти да се нахраниш по-рано от мен. Офертата е все още актуална. - каза Мика.
-Не, Мика. - каза Мърл.
Мика докосна ръката на по-големия мъж.
-Всичко е наред.
-Не се ли боиш, че ще се опитам и разкъсам гърлото ти отново? Аз бих послушал бодигарда ти.
-Ти каза, че имаме разбирателство.
-Така е-
Гледаха се един другиго и почти можех да почувствам тестострерона да се надига.
Мика се усмихна или поне опита. В полу-леопардова форма бе ред от бели зъби сред черна козина.
-Освен това, следващият път, когато ме ухапеш така по-добре да е любовна игра -Ако те удовлетворява, удоволствието е мое. - каза Жан-Клод.