Червена страна
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-428-2
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червена страна». Краткое содержание книги:
Далечна страна е земя на духове – необятно тревно море, неприветлива, прашна пустош и жарко слънце. Кой би тръгнал да я прекосява, рискувайки да остави костите си в калта, или ушите си да се полюшват на врата на някакъв проклет дивак? Оказва се – всички. Бунтовниците, оцелели след потушеното в Старикланд въстание, бягат преследвани от инквизицията. Авантюристи от всички краища на Съюза се стичат към заветните планини, където потоците изобилстват от злато. Търговци и предприемачи са загърбили сивотата на миналото и са отправили обнадеждени погледи към новите земи. Наричат ги Червена страна – дива земя, където единственият закон е този на добре наточената стомана, а грешките се плащат с кръв. Но ако знаеш прекия път и с мъничко късмет... Темпъл е човек с множество таланти, десетки професии и завидната дарба да избира винаги лекия път, а това е важно, когато целият ти живот е минал в страх и бягство. Но накъде да побегнеш, когато лекият път те е отвел до кръстопът? В миналото си Шай Саут е вървяла по преките пътища към щастието и знае, че те не водят доникъде. Остава този през Червената страна. За Лам пътят е един – този, който го отдалечава от миналото. За беда в Червена страна можеш да погребеш всичко друго – приятели и врагове, мечти и надежди – но не и миналото си.
- И накъде тръгвате, когато се върне?
- Това е въпросът. - Новият живот на запад не изглеждаше по-различен от стария. Нямаше преки пътища към забогатяване или поне не такива, по които жена с малко мозък в главата си би поела. Не беше и място за деца. Никога не си беше представяла, че животът във фермата може да се окаже удобното решение, но сега просто сви рамене. - Близка страна, мисля. Тежък живот, но аз по-лек не знам.
- Чувам, че Даб Суийт и Плачеща скала събират задруга за обратния път. Маджуд тръгва с тях - по работа в Адуа. Лорд Ингълстад също.
- Ако се появят духовете, жена му ще ги избие с укорителни погледи.
- Тя остава. Чух, че купила странноприемницата на Камлинг напра-во без пари.
- Браво на нея!
- Потеглят на изток до седмица.
- Сега? Преди да се е оправило времето?
- Суийт каза, че сега било най-подходящо, преди снеговете да почнат да се топят и реките да придойдат. А също и преди духовете да са се разбунили.
Шай въздъхна дълбоко. Година-две в леглото щяха да й дойдат добре, но животът рядко й сервираше каквото бе поръчала.
- Може би и аз ще тръгна.
Темпъл я погледна изпод вежди, без да извръща глава. Беше леко напрегнат.
- Може би... и аз да дойда?
- Не мога да те спра, нали?
- А искаш ли да ме спреш?
Шай се замисли.
- Не. Кой знае, може да ни потрябва някой да язди зад стадо. Да изскача през прозорци по гол задник. Да обърне на пътя фургон, пълен със злато.
Темпъл изпъчи гърди:
- За твой късмет аз съм специалист и по трите. Ще кажа на Суийт, че и аз тръгвам. Предполагам, възможно е той да не оцени така високо уменията ми като теб... може да се наложи да си платя за мястото в задругата.
Двамата се спогледаха.
- Пари ли не ти достигат?
- Ми ти не ми остави много време да се подготвя. Нямам друго освен дрехите на гърба си.
- За твой късмет аз винаги съм насреща. - Тя бръкна в джоба си и извади няколко от древните златни монети, които беше взела от фургона. - Това ще стигне ли?
- Убеден съм. - Темпъл хвана монетите с два пръста, но Шай не ги пусна.
Погледна я.
- Опитваш се да се заяждаш с мен, така ли?
- Няма нужда, удава ми се и без да опитвам. - Тя пусна монетите.
- Предполагам, човек трябва да се придържа към това, в което го бива. - Усмихна се, подхвърли с нокътя на палеца си една от монетите и я улови във въздуха. - Изглежда, мен най ме бива да дължа пари.
- Слушай какво. - Шай грабна бутилката от масичката до леглото и я напъха в джоба си. - Ще ти платя една марка да ми помогнеш надолу по стълбите.
Навън ръмеше. Ситните капчици падаха кафяви на фона на бълващите комини на Кърнсбик. Темпъл я заведе до парапета на верандата и тя се подпря с една ръка. Странна работа. Не искаше да се пусне с другата от него.
- Скучно ми е - каза Пит.
- Един ден, млади момко, ще откриеш какъв лукс е скуката. - Тем-пъл му подаде ръка. - Искаш ли да ми помогнеш да открием онзи прославен скаут, Даб Суийт? Някой от нас може да получи бисквита, докато го търсим. Наскоро се сдобих с малко пари.
- Добре. - Темпъл качи момчето на раменете си и препусна надолу по стълбите.
Пит се тресеше и се заливаше от смях.
Темпъл го биваше с децата. Очевидно повече от нея. Шай докуца до пейката покрай стената и се отпусна тежко отгоре й. Опъна болния си крак напред и се облегна. Изпъшка, докато мускулите й се отпускаха бавно, и извади тапата от бутилката с така приятния за ухото и изпълващ ус-
тата със слюнка звук - поп! Ооо, удоволствието от това да седиш и да не правиш нищо. Реши, че беше заслужила малко почивка.
Последните няколко месеца бяха тежки.
Свали бутилката и се загледа в улицата. Алкохолът пареше по напуканите й устни, но това далеч не й беше неприятно. От пелената на дъжда и дима от комините изплува ездач. Прегърбен на две на седлото на пристъпящия едва-едва кон. Когато наближи, Шай можа да го огледа - едър, стар, пребит и насинен. Палтото му беше скъсано и цялото в кал и сажди. Нямаше шапка, а късата му посивяла коса беше сплъстена на главата от дъжд и засъхнала кръв. Лицето му, подуто и насинено, беше покрито с чернилка, ожулено и надрано.
Шай отпи от бутилката.
- Чудех се кога ще се появиш.
- Вече можеш да спреш да се чудиш - каза Лам, докато спираше коня отпред. Животното и бездруго не даваше вид, че може да измине и крачка повече. - Децата добре ли са?
- Колкото бяха и преди.
- Ами ти?
- За добре не знам, но още мърдам. Ти?
- Криво-ляво. - Стисна зъби и се свлече с мъка от коня. Не си направи труда да го върже. - Едно се знае за мен... винаги оцелявам. - Изкачи тежко стъпалата, притиснал ребрата си с едната си ръка. Погледна пейката, после меча на кръста си и осъзна, че нямаше да се получи, и започна да се бори с катарамата на колана. Кокалчетата и на двете му ръце бяха разранени до кръв, а два от пръстите му бяха превързани заедно.