Червена страна
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-428-2
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червена страна». Краткое содержание книги:
Далечна страна е земя на духове – необятно тревно море, неприветлива, прашна пустош и жарко слънце. Кой би тръгнал да я прекосява, рискувайки да остави костите си в калта, или ушите си да се полюшват на врата на някакъв проклет дивак? Оказва се – всички. Бунтовниците, оцелели след потушеното в Старикланд въстание, бягат преследвани от инквизицията. Авантюристи от всички краища на Съюза се стичат към заветните планини, където потоците изобилстват от злато. Търговци и предприемачи са загърбили сивотата на миналото и са отправили обнадеждени погледи към новите земи. Наричат ги Червена страна – дива земя, където единственият закон е този на добре наточената стомана, а грешките се плащат с кръв. Но ако знаеш прекия път и с мъничко късмет... Темпъл е човек с множество таланти, десетки професии и завидната дарба да избира винаги лекия път, а това е важно, когато целият ти живот е минал в страх и бягство. Но накъде да побегнеш, когато лекият път те е отвел до кръстопът? В миналото си Шай Саут е вървяла по преките пътища към щастието и знае, че те не водят доникъде. Остава този през Червената страна. За Лам пътят е един – този, който го отдалечава от миналото. За беда в Червена страна можеш да погребеш всичко друго – приятели и врагове, мечти и надежди – но не и миналото си.
- Помня, когато те прибрах - промърмори той. - Пиян, презрян и никому непотребен. Подадох ти милостива ръка. - Опита да покаже с жест, но оковите на китките му го спряха.
Димбик приглади коса:
- Времената се менят.
- Правосъдие, а, Суорбрек. Лоялност! Добре ме вижте всички, дотук води милосърдието! Такива плодове раждат добронамереност и грижа за ближния!
- Имай милост - кресна Лорсен. - Някой да му запуши устата. - Ког се пресегна от седлото и натика навити на топка чорапи в устата на Кос-ка.
Димбик се наведе към Лорсен и прошепна:
- Ще е най-добре да ги убием. Коска все още има приятели сред останалата част от дружината и...
- Приемам мнението ви, но се боя, че ще откажа. Вижте го само. -Знаменитият наемник представляваше жалка гледка. Седеше прегърбен на седлото с оковани на гърба ръце, скъсаното му кално наметало висеше накриво, позлатата на нагръдника му се белеше, а отдолу беше избила ръжда. Сбръчканото му лице беше покрито със ситни обриви на места, а от устата му стърчеше единият край на чорап. - Човек от миналото, ако някога въобще го е имало. А и не на последно място, драги ми генерале. - Димбик изпъна гръб и приглади униформата си. Харесваше му звученето на новото му звание. - Някой трябва да понесе вината.
Въпреки ужасната болка в стомаха, бодежите в коленете и потта под бронята той остана гордо изправен на балкона, непоклатим като вековен дъб, дълго след като наемниците се бяха омели навън. Нима великият легат Сармис, безпощаден и непобедим пълководец, всяващ страхопочитание в цял свят, дясната ръка на императора, би позволил и най-малка проява на слабост?
Стори му се, че мина цяла, изпълнена с агония вечност, докато Кмета не се появи на балкона, последвана от Темпъл, и не каза така дълго чаканите думи:
- Тръгнаха си.
Цялото му тяло се отпусна и той изпъшка от облекчение. Свали смехотворния шлем и с трепереща ръка изтри потта от челото си. Не помнеше в дългата си кариера да е обличал такъв абсурден костюм. Нямаше хвърлени на сцената гирлянди от цветя както някога в Палатата на драмата в Адуа след всяко негово превъплъщение в Първия магус, но удовлетворението, което изпита, беше същото.
- Казах ви, че най-добрата ми роля е още пред мен! - каза Лестек.
- И ето че я изигра - каза Кмета.
- Вие двамата ми оказахте подобаваща подкрепа за аматьори, разбира се. Смея да твърдя, че имате талант за сцената.
- Трябваше ли да ме удряш? - Темпъл докосна с пръсти разцепената си устна.
- Все някой трябваше да го направи - промърмори Кмета.
- Запитай се дали страховитият легат Сармис би те ударил, него вини за страданието си - отвърна Лестек. - Актьорската игра е в детайлите, момчето ми, всичко е в детайлите! Актьорът да попие героя си. Което ми напомня: ще благодарите ли от мое име на легиона ми, преди да се е разпръснал. Все пак това беше групово представление.
- За петима дърводелци, трима разорени златотърсачи, бръснар и пияница се справиха блестящо като почетна стража - промърмори Тем-пъл.
- Този, пияницата, изглеждаше много добре в униформата - добави Лестек.
- Добър избор - съгласи се Кмета.
- Наистина ли се получи? - Шай беше докуцукала и стоеше подпряна на рамката на вратата.
- Казах ти, че ще се получи - отвърна Темпъл.
- Но ти самият не беше убеден.
- Не - призна Темпъл. - Май наистина има Бог.
- Сигурен ли си, че ще повярват? - попита Кмета. - След като се съберат с останалите от дружината и обмислят спокойно нещата?
- Хората вярват в това, в което искат да вярват - каза Темпъл. - С Коска е свършено. И копелетата искат просто да се приберат у дома.
- Победа на цивилизацията над варварщината - каза Лестек и разро-ши перата на шлема си.
- Победа на закона над хаоса - каза Темпъл и започна да си вее с договора пред лицето.
- Победа на лъжата над истината - каза Кмета. - Едва извоювана при
това.
Шай сви рамене и добави с присъщата си простота и липса на мно-гословност:
- Победата си е победа.
- Самата истина! - Лестек пое дълбоко дъх и напълни гърди. Въпреки болката, въпреки че знаеше, че не му остава още много, а може би именно защото знаеше, издиша с огромно задоволство. - На младини намирах щастливата развръзка просто за клише, но сега, наречете ме размекнат от годините, ако щете, започвам да я оценявам все повече.
Цената
Шай потопи шепи във водата, наплиска лицето си и простена - беше леденостудена, една идея преди замръзване. Разтри уморените си клепачи, насинените си скули и разцепените си устни. Остана за момент наведена над легена, загледана в разкривения от капките вода от лицето си образ. Водата беше порозовяла от кръв. Не можеше да каже откъде точно беше потекла този път. През последните няколко месеца приличаше в лицето на боец от ямите за залози. Само дето не беше спечелила още нищо от двубоите.