Червена страна
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-428-2
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червена страна». Краткое содержание книги:
Далечна страна е земя на духове – необятно тревно море, неприветлива, прашна пустош и жарко слънце. Кой би тръгнал да я прекосява, рискувайки да остави костите си в калта, или ушите си да се полюшват на врата на някакъв проклет дивак? Оказва се – всички. Бунтовниците, оцелели след потушеното в Старикланд въстание, бягат преследвани от инквизицията. Авантюристи от всички краища на Съюза се стичат към заветните планини, където потоците изобилстват от злато. Търговци и предприемачи са загърбили сивотата на миналото и са отправили обнадеждени погледи към новите земи. Наричат ги Червена страна – дива земя, където единственият закон е този на добре наточената стомана, а грешките се плащат с кръв. Но ако знаеш прекия път и с мъничко късмет... Темпъл е човек с множество таланти, десетки професии и завидната дарба да избира винаги лекия път, а това е важно, когато целият ти живот е минал в страх и бягство. Но накъде да побегнеш, когато лекият път те е отвел до кръстопът? В миналото си Шай Саут е вървяла по преките пътища към щастието и знае, че те не водят доникъде. Остава този през Червената страна. За Лам пътят е един – този, който го отдалечава от миналото. За беда в Червена страна можеш да погребеш всичко друго – приятели и врагове, мечти и надежди – но не и миналото си.
Димбик вдигна ръка към стрелците бавно, внимателно, като с плашлив кон:
- Кротко.
- Да ти пикая на допълнителното възнаграждение! - кресна Коска и се задърпа от ръката на Лорсен. - Къде ми е шибаното злато?
Кмета отстъпваше бавно заднешком, притиснала бледа ръка в гърдите си. Осанката на Сармис обаче придоби още по-авторитарно излъчване. Побелелите му вежди се сключиха:
- Каква е тази наглост?
- Моля за извинение - запелтечи Темпъл. - Ние.
Сармис го зашлеви с опакото на ръката си и той се просна на пода.
- Ще коленичиш, когато се обръщаш към мен!
Устата на Димбик пресъхна. Сърцето му щеше да се пръсне. Крайно несправедливо, помисли си, да умре за абсурдните амбиции на Коска. Парадният му пояс вече беше дал живота си за съмнителната му кауза, стигат толкова жертви. Някога беше чул, че най-добрият войник не е задължително най-смелият. Тогава разбра, че е избрал правилната кариера. Спусна бавно ръка към колана, въпреки че не беше сигурен какво ще прави с нея, когато стигне до дръжката на сабята.
- Няма да бъда измамен отново! - изкрещя пронизително Коска, до-като се бореше с Лорсен. Едната му ръка се опитваше да стигне до неговото оръжие, но другата все така стискаше полупразната бутилка. - Мъже от Дружината на Славната ръка! На оръж...
- Не! - Викът на Лорсен изтрещя като затръшната врата. - Генерал Димбик, арестувайте предателя Никомо Коска!
Всички се заковаха на място.
Моментът продължи само секунда, въпреки че изглеждаше много по-дълъг. Моментът, в който всички претеглиха наум шансовете си и възможните изходи от ситуацията. Докато преценяваха накъде се бяха наклонили везните. Изведнъж в главата на Димбик, а със сигурност и на останалите всичко си дойде на мястото. Само миг - и всичко се обърна наопаки.
- Слушам, инквизиторе - отвърна Димбик.
Двамата му стрелци вдигнаха арбалетите си и ги насочиха към Кос-ка. Имаха леко изненадан вид, че го направиха, но ръцете им не трепнаха.
Дружелюбния вдигна поглед от заровете:
- Две - каза той.
Коска зяпна Димбик с увиснало чене:
- Така, значи? - Бутилката падна от безчувствените му пръсти и се изтърколи по пода, разливайки останалия в нея алкохол. - Такава била работата, а?
- А как иначе? - отвърна Димбик. - Сержант Ког?
- Господине? - Като никога ветеранът пристъпи напред и удари токове с впечатляваща армейска прецизност.
- Ако обичате, разоръжете господаря Коска, господаря Дружелюбния и господаря Суорбрек.
- Да бъдат оковани по време на пътуването ни - добави Лорсен. -Когато пристигнем, ги очаква съд.
- Защо аз? - изпищя Суорбрек, облещен от ужас.
- А защо не? - Ефрейтор Брайт изгледа отвисоко писателя и като не откри по него друго оръжие, дръпна молива от ръката му, хвърли го на пода и с огромно старание го стъпка с тока на ботуша си.
- Затворник? - промърмори Дружелюбния. Устните му се разтегнаха в бегла усмивка, когато оковите щракнаха на китките му.
-Ще се върна! - кресна през рамо Коска и от устата му пръсна слюнка. Ког го повлече към вратата въпреки съпротивата и с подмятаща се празна ножница на кръста. - Смейте се, докато можете, защото Никомо Коска винаги се смее последен! Ще си отмъстя на всички ви! Няма да позволя да бъда унижен отново! Аз... - Вратата се затвори зад гърба му.
- Кой беше този пияница? - попита Сармис.
- Никомо Коска, Ваше Превъзходителство - промърмори Темпъл, на колене на пода, с ръка на разбитата си устна. - Известен наемник.
- Хм, не съм чувал за него.
Лорсен постави ръка на гърдите си и се поклони ниско:
- Ваше Превъзходителство, моля приемете извиненията ни за всяко причинено неудобство или.
- Имате осем седмици да напуснете имперската територия - прекъсна го Сармис. - Всеки намерен на нея след това ще бъде погребан жив. - Той изтупа малко прах от нагръдника си. - Имате ли тук нещо подобно на баня?
- Разбира се, Ваше Превъзходителство - промърмори Кмета и почти се свлече отново в краката му. - Ще направим всичко по силите си. - До-като водеше легата към стълбите, се обърна към Димбик. - Вън - изсъска през зъби.
Прясно произведеният генерал на дружината не чака втора покана. С огромно облекчение той и хората му излязоха навън, за да приготвят изморените си коне за напускане на града. Коска беше качен на коня си. Погледна го отгоре, чорлав, с изопнато, безизразно лице.