Червена страна
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-428-2
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червена страна». Краткое содержание книги:
Далечна страна е земя на духове – необятно тревно море, неприветлива, прашна пустош и жарко слънце. Кой би тръгнал да я прекосява, рискувайки да остави костите си в калта, или ушите си да се полюшват на врата на някакъв проклет дивак? Оказва се – всички. Бунтовниците, оцелели след потушеното в Старикланд въстание, бягат преследвани от инквизицията. Авантюристи от всички краища на Съюза се стичат към заветните планини, където потоците изобилстват от злато. Търговци и предприемачи са загърбили сивотата на миналото и са отправили обнадеждени погледи към новите земи. Наричат ги Червена страна – дива земя, където единственият закон е този на добре наточената стомана, а грешките се плащат с кръв. Но ако знаеш прекия път и с мъничко късмет... Темпъл е човек с множество таланти, десетки професии и завидната дарба да избира винаги лекия път, а това е важно, когато целият ти живот е минал в страх и бягство. Но накъде да побегнеш, когато лекият път те е отвел до кръстопът? В миналото си Шай Саут е вървяла по преките пътища към щастието и знае, че те не водят доникъде. Остава този през Червената страна. За Лам пътят е един – този, който го отдалечава от миналото. За беда в Червена страна можеш да погребеш всичко друго – приятели и врагове, мечти и надежди – но не и миналото си.
- За беда нотариусът ми напусна внезапно - изсъска през зъби Коска. - Така че, ако ще оспорваме договора ти, ще го направим в съда на наточената стомана.
- Дори не е подписан - изсумтя Лорсен и подхвърли свитъка на масата.
Коска присви злобно кървясали очи:
- Но да кажем, че е. Ти, Темпъл, знаеш най-добре, че единствените закони, които значат нещо, са онези, подкрепени със сила. Най-близката имперска част е на седмици път оттук.
Усмивката на Темпъл се разтегна още повече:
- О, малко по-близо са, отколкото си мислиш.
Вратата се отвори рязко и пред стъписаните погледи на тежко въоръженото множество в залата влязоха войници. Имперски пехотинци с антични брони по ръцете и бедрата, нагръдници с позлата, копия с листовидни върхове в ръцете и къси мечове с широки остриета, препасани на кръста. Кръглите им щитове бяха гравирани - ръката на Ювенс с пет гръмотевици и пшеничен сноп. Изглеждаха така, сякаш бяха излезли от легендите от древността.
- Какво, мам... - промърмори Коска.
В средата на почетната стража вървеше възрастен мъж с бяла като сняг брада и лъскав шлем с дълъг гребен от пера. Вървеше бавно и стъпваше внимателно, все едно ходенето му причиняваше болка, въпреки това гърбът му беше прав като дъска. Гледаше право напред, сякаш Коска и хората му, Кмета и нейните, Темпъл, Лорсен и всички останали бяха нищожни буболечки, недостойни за вниманието му. Като милостив Бог, дарил с присъствието си човешката паплач. Наемниците отстъпиха боязливо от пътя му, респектирани не толкова от страха от имперските войници в стражата му, колкото от силата и авторитета, които излъчваше възрастният мъж.
Кмета се сниши в нисък реверанс в краката му:
- Легат Сармис - прошепна тя, останала без дъх. - Ваше Превъзходителство, безкрайно сме поласкани от присъствието ви.
Димбик зяпна с широко отворена уста. Легат Сармис, същият, който беше разбил враговете на империята в Третата битка за Дармиум и после наредил пленниците да бъдат избити до крак. Известен из целия Кръг на света като ненадминат пълководец и безмилостен противник. Онзи, за когото смятаха, че в момента е на стотици мили на юг от Крийз. Стои пред него от плът и кръв. Не можеше да се отърси от мисълта, че беше виждал някъде това благородно лице. Изсечено на монета може би.
- Поласкани сте - изговори бавно думите възрастният мъж, - защо-то присъствието ми е присъствието на Негово Сиятелство император Гол-тъс Първи. - Тялото на легата може и да бе покосено от възрастта, но гласът му не беше - глас на титан, гръмотевичен, кънтящ в гредите на високия таван. Коленете на Димбик, които по принцип имаха склонността да омекват в присъствието на авторитетни личности, се разтрепериха от слабост. - Къде е документът?
Кмета се изправи и отправи смирен жест към масата, на която Тем-пъл беше поставил свитъка и до него писалка. Сармис изпъшка тихо, до-като се навеждаше.
- Аз подписвам с името Голтъс, защото тази ръка е ръката на императора. - Подписа документа с очевидна театралност, която при други обстоятелства би изглеждала направо смехотворна. - Готово. Вече стоите на имперска земя като нейни поданици и под закрилата на Негово Си-ятелство! Признателни за щедростта му. Смирени пред законите му. -Ехото заглъхна и той свъси вежди, сякаш едва сега забелязваше наемниците наоколо. Безпощадният му поглед огледа залата и Димбик настръхна.
- Кои... са тези... хора? - Сармис подбираше и изговаряше думите с всяваща страхопочитание прецизност.
Дори Коска беше затаил дъх от това величествено представление, но сега, за всеобща изненада, намери отново гласа си. Беше пресипнал, немощен, смехотворен в сравнение с този на Сармис, но той не изглеждаше притеснен от това, когато размаха бутилката и каза:
- Аз съм Никомо Коска, командир на Дружината на Милостивата ръка и.
-И ние тъкмо си тръгвахме! - прекъсна го Лорсен и го подхвана внимателно за лакътя.
Стареца отказа да помръдне.
- Без златото ми? Не мисля така!
На Димбик никак не му допадаше посоката, в която отиваха нещата. Сигурно и на останалите също. Чу се тихо тракане - Дружелюбния беше хвърлил заровете. В ръката на едноокия бияч на Кмета изневиделица се беше появил нож. Песимистичен според Димбик знак за щастлива развръзка.
- Достатъчно! - изсъска Лорсен и направо задърпа Стареца за ръката. - Когато стигнем в Старикланд, всеки ще получи допълнително възнаграждение! Всеки в дружината!
Суорбрек беше клекнал в ъгъла - вероятно в опит да потъне в земята - и пишеше в тефтера си. Сержант Ког пристъпяше едва забележимо към вратата - добър инстинкт. Балансът на силите се беше променил, но не към по-добро. Беше едва ли не умолявал Коска да изчака пристигането на повече хора, преди да влязат в града, но все едно да спореше с прилива. Сега трябваше само един нервен пръст върху спусък на арбалет и кървавата баня беше неизбежна.