Червена страна
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-428-2
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червена страна». Краткое содержание книги:
Далечна страна е земя на духове – необятно тревно море, неприветлива, прашна пустош и жарко слънце. Кой би тръгнал да я прекосява, рискувайки да остави костите си в калта, или ушите си да се полюшват на врата на някакъв проклет дивак? Оказва се – всички. Бунтовниците, оцелели след потушеното в Старикланд въстание, бягат преследвани от инквизицията. Авантюристи от всички краища на Съюза се стичат към заветните планини, където потоците изобилстват от злато. Търговци и предприемачи са загърбили сивотата на миналото и са отправили обнадеждени погледи към новите земи. Наричат ги Червена страна – дива земя, където единственият закон е този на добре наточената стомана, а грешките се плащат с кръв. Но ако знаеш прекия път и с мъничко късмет... Темпъл е човек с множество таланти, десетки професии и завидната дарба да избира винаги лекия път, а това е важно, когато целият ти живот е минал в страх и бягство. Но накъде да побегнеш, когато лекият път те е отвел до кръстопът? В миналото си Шай Саут е вървяла по преките пътища към щастието и знае, че те не водят доникъде. Остава този през Червената страна. За Лам пътят е един – този, който го отдалечава от миналото. За беда в Червена страна можеш да погребеш всичко друго – приятели и врагове, мечти и надежди – но не и миналото си.
- Улучена ли съм? - попита Шай.
- Ще живееш - отвърна й Лам и чукна с нокът стрелата от арбалета на Хеджес, забита в рога на седлото й.
-Последните ми думи... - Коска простена тихо и се строполи до Темпъл. - Имах готови. чудесни думи. Какво беше? - На сбръчканото му лице грейна онази лъчезарна усмивка, на която само той бе способен
- самата дружелюбност. - Ааа! Сетих се.
Не помръдна повече.
- Мъртъв е - каза Темпъл. - Край на разочарованията.
- Ти беше последното - каза Дружелюбния. - Казах му, че и за двама ни ще е по-добре в затвора. - Хвърли сатъра на земята и погали детето по главата. - Вървете вътре при майка си.
- Прониза ме! - изпищя Хеджес, стиснал китката на прободената си ръка.
Суорбрек намести счупените си очила и погледна отново, сякаш не вярваше на това, което виждаше през тях.
- Удивителни умения!
- Целех се в гърдите му - промърмори под нос възрастният скаут.
Писателят прекрачи небрежно трупа на Коска.
- Господарю Суийт, чудех се дали не бихте ми отделили минутка. Искам да поговорим за книгата, която замислям.
- Сега? Наистина не виждам.
- Естествено, прилична част от печалбата ще се полага на вас.
- . как бих могъл да откажа.
Леденостудената вода се просмукваше през крачола на панталона му и сграбчваше задника му в мразовита прегръдка, но той установи, че не може да помръдне от земята. Изправянето лице в лице със смъртта наистина изстисква човека до последна капка сила. Особено ако цял живот не се е изправял лице в лице с нищо.
Осъзна, че Дружелюбния стои до него, загледан отгоре в трупа на Коска.
- Какво да правя сега? - го попита.
- Не знам. Какво правят хората?
- Замислям автентичен портрет на покоряването на Далечна страна
- бръщолевеше Суорбрек. - Епичен разказ! Пленяваща история, в която вие сте изиграли повратна роля.
- Повратен съм, така си е - съгласи се Суийт. - Какво е повратен?
- Ръката ми! - изпищя отгоре Хеджес.
- Радвай се, че не е главата - каза му Лам.
От вътрешността на къщата се чуха радостни вопли, когато децата на Бъкхорм откриха майка си. Добри новини. Справедлив резултат.
- Читателите ми ще тръпнат от вълнение при героичните ви приключения!
- Аз лично тръпнах от тях - изсумтя Шай. - На изток никой няма да повярва на какво са способни героичните ти газове вечер край огъня.
Темпъл вдигна глава и се загледа в облаците. Ако имаше Бог, светът изглеждаше така, все едно го нямаше.
- Но ще настоявам за пълна достоверност. Никакви преувеличения! Истината, господарю Суийт, е в сърцето на всяка велика творба.
- Никакъв проблем. Като се замисля, чувал ли си историята за това как убих огромна червена мечка с ей тези голи ръце...
Страхливец
Нищо не беше така, както го помнеше. Някак малко. И сиво. Променено.
Бяха се появили нови хора, защото на мястото, където беше стояла къщата им, някой си беше построил нова, а до нея - хамбар. Отстрани имаше няколко изорани ниви и както изглеждаха, реколтата щеше да бъде добра. Около дървото, на което обесиха Гъли, бяха поникнали цветя. Същото, под което беше погребана майка на Роу.
Седяха на седлата, гледаха надолу от хълма и Шай каза:
- Някак очаквах, че ще я заварим, както я оставихме.
- Времената се менят - каза й Лам.
- Хубаво място - каза Темпъл.
- Да слезем?
Шай обърна коня си:
- Защо?
Косата на Роу беше пораснала и сега приличаше на чорлава шапка. Една сутрин беше взела бръснача на Лам и седна край водата с намерението да я обръсне. Държа драконовата люспа и си мисли за Уердинур. Вече не си спомняше как изглежда лицето му. Не помнеше и гласа му, нито уроците на Създателя, на които така усърдно я учеше. Как се беше изпарило така бързо? Накрая върна бръснача и реши, че ще остави косата си да порасне.
Времената се менят, нали?
В Скуеърдийл животът не беше спрял. Имаше много нова земя, разчистена наоколо, пресушена от потоците и изорана. И нови къщи имаше, нови лица - също. Бяха навсякъде - минаваха, спираха, заселваха се, захващаха търговия или нещо друго.
Не всичко вървеше добре. Клей го нямаше и впиянчен глупак въртеше магазина му. Вътре нямаше много стока и половината покрив беше пропаднал. Шай успя да го убеди, че магазинът му е пред затваряне. Е, спазари се за една от големите имперски монети и двайсет бутилки евтин алкохол. На следващата сутрин всички се хванаха на работа и работиха така, сякаш беше последният ден от сътворението на света. Шай се пазареше като осъден на бесилката за нова стока, тя и Пит се смееха и вместо да метат, се пръскаха с прахоляк, Лам и Темпъл блъскаха с чукове и скоро всичко стана като преди. Дори по-добре, отколкото си бе представяла.