Тайната история
- Автор: Тартт Донна, Тарт Дона
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651566
- Переводчик: Стефан Аврамов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната история». Краткое содержание книги:
Едно момче се озовава за първи път в Нова Англия. Загърбил мизерното и ненавистно минало, Ричард пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж — особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Четири момчета и едно момиче — изискани издънки на заможни семейства, хладни, непристъпни и самоуверени; това са хората, чиито съдби се преплитат необратимо с живота на Ричард. Приемането му в елитния кръг има своя цена — много скоро той научава страшната тайна, споила допълнително връзката между петимата… тайна, свързана с възраждане на древни ритуали, с невинно пролята кръв, която вика за отмъщение… И това е само началото.
Джулиан сбърчи вежди.
— Какво има? — попита.
Абсолютната тишина, с която бе посрещнат въпроса му, го накара да се усмихне.
— Човек не трябва да се отнася прекалено спартански към тези неща — каза той мило след доста дълго време и изпитах благодарност, когато разбрах, че както обикновено проектираше собствената си изискана интерпретация върху настъпилото объркване. — Едмънд ви бе приятел. Аз също много тъжа за кончината му. Но мисля, че се поболявате от мъка заради това, а така не само не му помагате, но и наранявате себе си. Освен това, дали пък смъртта е чак толкова ужасяващо нещо? Струва ви се ужасно, защото сте млади, кой би могъл да каже, че сега на него не му е по-добре, отколкото на вас? Или че, ако смъртта е пътуване към друго място, няма да го видите отново?
Отвори речника и затърси нещо.
— Няма смисъл да се страхувате от неща, за които нищо не знаете. Вие сте като деца. Боите се от тъмнината.
Франсис не беше с колата, така че след часовете накарах Хенри да ме откара до апартамента на Чарлс. Дойде и Франсис, който бе нервен и напрегнат, пушеше цигара от цигара и крачеше из коридора, аз събирах нещата на Чарлс, а Хенри стоеше на вратата на спалнята и ме наблюдаваше мълчаливо и безизразно, очите му ме следваха с отнесена пресметливост, което напълно изключваше възможността да го питам за Камила — твърдо бях решил да го направя в мига, когато останехме насаме — или пък да го питам за каквото и да било друго.
Взех книгата, хартията за писма, халата. Поколебах се над уискито.
— Какво става? — попита Хенри.
Върнах бутилката в шкафа и го затворих.
— Нищо — отговорих. Знаех, че Чарлс ще бъде бесен. Трябваше да измисля добро извинение.
Хенри кимна по посока на шкафа.
— Той ли те помоли да му я занесеш?
Не бях в настроение да обсъждам с Хенри личните дела на Чарлс.
— Поиска ми и цигари, но не мисля, че трябва да му ги нося.
Франсис крачеше из коридора, кръстосваше напред-назад като неспокойна котка, но по време на тази размяна на реплики бе спрял пред вратата. Видях го как стрелва Хенри с очи бързо и разтревожено.
— Ами, знаеш ли…? — поде колебливо.
Хенри се обърна към мен:
— Ако иска бутилката, тогава според мен ще е по-добре да му я занесеш.
Тонът му ме раздразни.
— Той е болен — казах. — Дори не си го виждал. Ако си мислиш, че му правиш услуга като…
— Ричард, той има право — подхвана нервно Франсис, изтръсквайки пепелта от цигарата в свитата си на шепа длан. — Разбирам малко от тези неща. Понякога, когато пиеш, е опасно да спреш съвсем рязко. Поболява те. Хората умират от това.
Бях шокиран от това. Пиенето на Чарлс никога не ми се бе струвало чак толкова тежко. Но не отговорих нищо на думите му, а просто добавих:
— Добре, след като е толкова зле, болницата ще му се отрази добре, нали?
— Какво искаш да кажеш? — попита Франсис. — Искаш да го вкарат в отрезвителното ли? Знаеш ли какво е? Майка ми не беше на себе си, когато за първи път се отказа от пиенето. Привиждаха й се неща. Бореше се със сестрата и крещеше с цяло гърло откачени неща.
— Не ми се ще да мисля, какво ще стане, ако Чарлс се озове в отрезвителното в болницата „Катамаунт Мемориъл“ — каза Хенри. Приближи се до нощната масичка и извади бутилката, която бе пълна по-малко от половината. — Тази трудно ще я скрие — каза той, като я държеше за гърлото.
— Можем да я прелеем в нещо друго — предложи Франсис.
— Според мен най-лесно ще бъде, ако му купим нова. Тогава вероятността да се разтече навсякъде е най-малка. Ако пък му вземем една от плоските, съвсем лесно ще я държи под възглавницата си.
Сутринта бе дъжделива, сива и заоблачена. Хенри не дойде с нас до болницата. Оставихме го пред апартамента му, измисли си някакво достатъчно убедително извинение, което не помня. На излизане от колата ми подаде банкнота от сто долара.
— Ето. Поздрави Чарлс от мен. Ще му купиш ли цветя или нещо друго?
Погледнах банкнотата, останах за миг без думи. Франсис я грабна от ръката ми и му я върна.
— Стига, Хенри — каза той с гняв, който ме изненада. — Престани.
— Искам да я вземеш.
— Добре. От нас се очаква да му купим цветя за сто долара.
— Не забравяйте да се отбиете в магазина за алкохол — студено каза Хенри. — С остатъка от парите правете каквото искате. Ако искате, просто му дайте рестото. Не ми пука.
Отново ми бутна парите и затвори вратата на автомобила с леко изщракване, в което имаше повече презрение, отколкото ако я бе затръшнал. Гледах как изправеният му квадратен гръб изчезва по алеята.