Тайната история
- Автор: Тартт Донна, Тарт Дона
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651566
- Переводчик: Стефан Аврамов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната история». Краткое содержание книги:
Едно момче се озовава за първи път в Нова Англия. Загърбил мизерното и ненавистно минало, Ричард пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж — особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Четири момчета и едно момиче — изискани издънки на заможни семейства, хладни, непристъпни и самоуверени; това са хората, чиито съдби се преплитат необратимо с живота на Ричард. Приемането му в елитния кръг има своя цена — много скоро той научава страшната тайна, споила допълнително връзката между петимата… тайна, свързана с възраждане на древни ритуали, с невинно пролята кръв, която вика за отмъщение… И това е само началото.
Първоначално вътре бе непрогледна тъма, но очите ми се нагаждаха и започнах да различавам лека, розовеникава светлина, лунна светлина, която едва-едва проникваше през прозрачните стени.
— Какво правиш тук? — попитах.
Той кихна.
— Бях депресиран. Мислех, че ако спя тук, може да се почувствам по-добре.
— Така ли стана?
— Не — кихна отново, пет-шест пъти поред. А после пак се просна на пода.
Представих си децата от градината, скупчени около Чарлс на следващата сутрин, като лилипути около спящия Гъливър. Жената, която управляваше детската градина, бе психиатър. Кабинетът й бе по-надолу по коридора, след този на доктор Роланд. Приличаше ми на мила бабка, но кой можеше да предположи как би реагирала, когато открие пияница, заспал на игрището й.
— Чарлс, събуди се.
— Остави ме на мира.
— Не можеш да спиш тук.
— Мога да правя каквото си искам — каза той високомерно.
— Защо не дойдеш с мен вкъщи? Да пийнем по нещо.
— Добре съм.
— Хайде.
— Добре… само по едно.
Удари си силно главата, когато изпълзяваше. Хлапетата със сигурност щяха да харесат осезаемата миризма на „Джони Уокър“, когато дойдеха на градина след няколко часа.
Нагоре по хълма към „Монмът хаус“ му се наложи да се облегне на мен.
— Само едно — напомни ми.
Самият аз не бях в страхотна форма и изпитах големи трудности да го мъкна нагоре по стълбите. Най-после стигнах до стаята си и го разтоварих в леглото. Почти не се съпротивляваше и остана да лежи, мърморейки, а аз слязох до кухнята.
Предложението ми за питие си бе уловка. Претърсих хладилника набързо и намерих бутилка, която съдържаше някаква подобна на сироп кашерна186 течност с миризма на ягоди, останала там от Ханука. Вече я бях опитвал с идеята да я открадна, но веднага изплюх глътката и върнах бутилката на рафта. Това бе станало преди месеци. Мушнах я под ризата си, но когато се качих горе, главата на Чарлс се бе търкулнала към стената, където трябваше да има лицева дъска и хъркаше.
Тихо оставих бутилката на бюрото, взех една книга и излязох. Отидох в кабинета на доктор Роланд, където легнах на кушетката. Четох, наметнат със сакото, докато не изгря слънцето. Тогава изгасих лампата и заспах.
Събудих се към десет часа. Беше събота, което малко ме изненада, тъй като бях загубил представа за дните. Отидох в столовата и закусих чай и рохко сварени яйца, това бе първото нещо, което ядях от четвъртък насам. Около обед се върнах в стаята си да се преоблека. Чарлс все още спеше на леглото ми. Избръснах се, облякох чиста риза, взех учебниците по гръцки и се върнах в кабинета на доктор Роланд.
Бях изостанал много с уроците, но не чак толкова, колкото си мислех (както обикновено се случва). Часовете се изнизаха, без да ги усетя. Когато огладнях към шест, отидох до хладилника в кабинета по обществени науки и намерих малко остатъци от ордьоври и парче торта от рожден ден, които изядох с пръсти от картонена чиния в кабинета на доктор Роланд.
Прибрах се в моята стая към единадесет, тъй като исках да се изкъпя, но когато отключих и светнах, се изненадах да видя Чарлс все още в леглото ми. Спеше, бутилката с кошерното вино на бюрото ми бе полупразна. Лицето му бе пламнало и порозовяло. Понечих да го разтърся, но видях, че целият се тресе от треска.
— Бъни — каза, когато се сепна от сън, — къде отиде той?
— Сънуваш.
— Но той беше тук — и се заоглежда като обезумял из стаята. — Дълго време. Видях го.
— Чарлс, сънуваш.
— Но аз го видях. Беше тук. Седеше в края на леглото.
Отидох при съседите, за да заема термометър. Температурата му бе тридесет и девет и половина градуса. Дадох му два тиленола, чаша вода, оставих го да си търка очите и да говори глупости, и слязох, за да се обадя на Франсис.
Франсис не си беше вкъщи. Реших да опитам у Хенри. За моя изненада не Хенри, а Франсис вдигна телефона.
— Франсис? Какво правиш там?
— А, здравей, Ричард — каза Франсис. Каза го по театрален начин, сякаш за да разбере и Хенри.
— Предполагам, че сега не можеш да говориш.
— Не, не мога.
— Виж. Трябва да те питам нещо — обясних му за Чарлс, за игрището и всичко останало. — Струва ми се доста болен. Какво мислиш, че трябва да направя?
— Охлювът? — каза Франсис. — Намерил си го в гигантския охлюв?
— В детската градина, Франсис. Чуй ме, това няма значение. Какво да правя? Доста съм разтревожен.
Франсис сложи ръка на слушалката. Чувах приглушено обсъждане. След миг Хенри взе слушалката.