Тайната история
- Автор: Тартт Донна, Тарт Дона
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651566
- Переводчик: Стефан Аврамов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната история». Краткое содержание книги:
Едно момче се озовава за първи път в Нова Англия. Загърбил мизерното и ненавистно минало, Ричард пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж — особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Четири момчета и едно момиче — изискани издънки на заможни семейства, хладни, непристъпни и самоуверени; това са хората, чиито съдби се преплитат необратимо с живота на Ричард. Приемането му в елитния кръг има своя цена — много скоро той научава страшната тайна, споила допълнително връзката между петимата… тайна, свързана с възраждане на древни ритуали, с невинно пролята кръв, която вика за отмъщение… И това е само началото.
Дежурният лекар бе жена. Чарлс остана при нея само около пет-десет минути. Когато тя излезе с картона му, се допита до сестрата на регистратурата, а тя посочи мен.
Лекарката се приближи и седна до мен. Напомняше на онези весели, млади лекари с хавайски ризи и гуменки, които човек вижда по сериалите.
— Здравей, току-що прегледах приятеля ти. Мисля, че ще трябва да го задържим при нас за няколко дни.
Оставих списанието. Това не бях очаквал.
— Какво му е?
— Изглежда е бронхит, но е силно обезводнен. Искам да го сложа на системи. А и трябва да потушим треската. Ще се оправи, но се нуждае от почивка и силни дози антибиотици, но за да ги накараме да действат, колкото е възможно по-бързо, трябва да ги вкараме венозно, поне през първите четиридесет и осем часа. И двамата ли сте от колежа?
— Да.
— Подложен ли е на силен стрес? Да не би да работи над дипломна работа или нещо подобно?
— Доста усилено работи — отговорих предпазливо. — Защо?
— А, нищо. Изглежда не се е хранил добре. Синините по ръцете и краката му говорят за недостиг на витамин С, има вероятност някои от витамините В също да не му достигат. Пуши ли?
Не можах да не се изсмея. Така или иначе тя не ми позволи да го видя, каза, че искала да му вземе кръв преди лаборантите да си тръгнат, и аз подкарах към апартамента на близнаците, за да му взема оттам някои неща. Жилището бе почти злокобно чисто. Взех пижама, четка за зъби, комплект за бръснене и няколко книги с меки корици на П. Дж. Удхаус — надявах се да го поразвеселят — и оставих куфара на регистратурата.
Рано на следващата сутрин, точно преди да тръгна за часа по гръцки, Джуди почука на вратата и ми каза, че ме търсят по телефона. Мислех, че е Франсис или Хенри, защото миналата нощ неколкократно се бях опитал да се свържа с тях, или пък дори Камила, но се оказа Чарлс.
— Здравей. Как се чувстваш?
— А, много добре — гласът му бе странен, с насилена нотка на веселост. — Доста е приятно тук. Благодаря, че си ми донесъл куфара.
— Няма за какво. Какво ти е леглото — от онези, които можеш да вдигаш и спускаш ли?
— Като стана дума, да, такова е. Виж сега, искам да те помоля за нещо. Ще направиш ли нещо за мен?
— Разбира се.
— Бих искал да ми донесеш няколко неща — спомена една книга, хартия за писма, халат, който съм щял да намеря да виси на вратата в дрешника му… — А също и — добави забързано, — там има бутилка скоч. Ще я намериш в шкафчето на тоалетката. Мислиш ли, че можеш да ми ги донесеш тази сутрин?
— Трябва да отида на гръцки.
— Ами след гръцкия тогава. По кое време мислиш, че ще си тук?
Казах му, че ще трябва да намеря кола на заем.
— Не се притеснявай за това. Вземи такси. Ще ти дам парите. Наистина оценявам това. По кое време да те чакам? Десет и половина? Единадесет?
— По-вероятно към единадесет и половина.
— Добре. Виж сега, не мога да говоря. Намирам се в почивната стая за пациенти. Трябва да се връщам, преди да са разбрали, че ме няма. Ще дойдеш, нали?
— Ще дойда.
— Халат и хартия за писма.
— Да.
— И шотландското.
— Разбира се.
Тази сутрин Камила не бе в час, но Франсис и Хенри присъстваха. Джулиан бе влязъл, когато пристигнах, обясних им, че Чарлс е в болницата.
Джулиан можеше да бъде невероятно мил във всякакви трудни ситуации, но понякога оставах с усещането, че наслада му носеше не толкова самата любезност, колкото елегантността на жеста. Но когато научи за това, изглеждаше истински загрижен.
— Горкият Чарлс, не е нещо сериозно, нали?
— Не мисля.
— Може ли да го посещават? Така или иначе, ще му се обадя днес следобед. Можеш ли да се сетиш за нещо, което би му харесало? Храната в болниците е кошмарна. Помня в Ню Йорк преди години, когато една моя скъпа приятелка лежа в „Колумбийската презвитерианска“187, в проклетия Харкнес Павилиън, за Бога, та главният готвач в стария „Льо Шасьор“ всеки Божи ден й изпращаше храна…
Хенри, който седеше през масата срещу мен, бе с непроницаемо лице. Опитах се да привлека погледа на Франсис, но той ме погледна бързешката, прехапа долната си устна и отмести очи.
— … и цветя — казваше Джулиан. — Никога не сте виждали толкова много цветя, имаше толкова много, че според мен поне някои от тях си бе изпратила сама — той се изсмя. — Както и да е. Предполагам, че няма смисъл да питам къде е тази сутрин Камила.
Видях как очите на Франсис широко се отвориха. За миг и аз бях изненадан, но после осъзнах, че Джулиан бе предположил, съвсем естествено, разбира се, че тя е в болницата с Чарлс.