Последният довод на кралете [bg]
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният довод на кралете [bg]». Краткое содержание книги:
При първите си съвещания Уест беше установил, че е превъзхождан двайсет към едно в полза на огромните щабове на двамата генерали. След това предприе неуморна, изтощителна битка, в резултат на която сега щабовете бяха редуцирани до двама офицери от всяка страна. Впоследствие съвещанията изгубиха нагнетената атмосфера на пиянска свада и постепенно придобиха облика на враждебна семейна сбирка — за четене на спорно завещание например. Уест играеше ролята на изпълнител на завещанието и всячески търсеше приемливо решение и за двамата бенефициенти, за които очевидно компромис не съществуваше. Яленхорм и Бринт седяха от двете му страни и играеха ролята на стъписаните му асистенти. Ролята на Кучето в тази метафора не беше ясна, освен че изнервяше и бездруго напрегнатата обстановка в шатрата, като седеше отстрани и чоплеше под ноктите си с върха на кинжал.
— Това ще е монументална битка! — пенеше се напразно Паулдър. — За пръв път вражеска армия нахлува в Мидърланд, откакто Харод създаде Съюза! — Крой изсумтя одобрително. — Гуркулите искат да потъпчат законите ни, да задушат културата ни, да поробят народа ни! Бъдещето на цялата нация е заложено на…
Покривалото на входа се отметна енергично и Пайк подаде в шатрата безизразното си изгорено лице. След него се промуши висок мъж и застана пред масата, поклащайки се от умора. Беше се увил в одеяло, а цялото му лице беше покрито с кал.
— Това е Федор дан Хаден — каза Пайк. — Рицар вестител. Успял е да излезе с плуване от доковете на Адуа и да се промъкне през вражеските редици.
— Забележителна проява на храброст — каза Уест и двамата генерали неохотно изразиха одобрението си. — Приемете огромните ни благодарности. Какво е положението в града?
— Честно казано, лорд-маршале, положението е доста тежко. — Гласът на Хаден потрепери тревожно. — Западните квартали — Арките и Три ферми — са вече под контрола на гуркулите. Преди два дни направиха пробив в стената на Арнолт и защитата ни е разтеглена до краен предел. Всеки момент могат да нахлуят в централните части на града и да застрашат самия Агрионт. Негово величество иска да се отправите към Адуа възможно най-бързо. Всеки час може да е от значение.
— Има ли Негово величество някаква определена стратегия на ум? — През целия си живот Джизал дан Лутар беше следвал само една стратегия, която не се простираше отвъд това, да се напие и да вкара сестра чу в леглото, но Уест се надяваше, че времето може да е довело до някакви промени.
— Гуркулите са обсадили града, но кордонът им е тънък. Особено от изток. Лорд маршал Варуз смята, че с една решителна атака, ще успеете да пробиете.
— Но западните части от града ще продължат да гъмжат от гуркулски свине — изръмжа Крой.
— Копелета — промърмори Паулдър и двойната му брадичка потрепери. — Копелета.
— Нямаме друг изход, освен да тръгнем незабавно за Адуа — каза Уест. — Ще се възползваме от всеки път, ще се придвижваме с максимална скорост и ще заемем позиция източно от града. Ако трябва, ще вървим и нощем. Трябва да нападнем по изгрев-слънце и да разкъсаме обкръжението на гуркулите. Междувременно адмирал Рютзър ще поведе флота в атака срещу корабите им в пристанището. Генерал Крой, наредете незабавно потегляне на една кавалерийска част, която да разузнае и прочисти пътя ни и да покрива маневрите. Не искам изненади.
— Разбрано, лорд-маршале. — Като никога, нямаше и следа от неохота или възражение от негова страна.
— Вашата дивизия ще подходи към Адуа от североизток, ще разкъса кордона на гуркулите и ще навлезе в града. После ще се отправи на запад към Агрионт. Ако врагът е успял да навлезе в централната част на града, ще влезете в сражение с тях. Ако не е, ще подсилите защитата на стената на Арнолт и ще се подготвите за щурм през Арките.
— По това време утре в Адуа няма да остане и един гуркулски войник — кимна мрачно Крой и една вена на челото му изпъкна заплашително. Двамата офицери от щаба му стояха зад гърба му като статуи, самото олицетворение на военна дисциплина.
— Куче, искам ти и хората ти да подкрепите дивизията на генерал Крой в атаката им. Ако, разбира се… — Уест се поколеба в изричането на думата — … вашият крал няма нищо против.
Кучето прокара език по острите си зъби.
— Мисля, че той ще тръгне накъдето го подухне вятърът. Това открай време му е в стила.