Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
— Какво има? — питам кратко. — Мъжете от клана Дъглас ли?
— Това е само авангард. Не мога да видя кои са.
Виждам как по пътя язди херолд, с още мъже зад него: изглеждат толкова неспокойни, колкото би бил всеки под прицела на четиридесет топа. Пред и зад тях се развяват знамена.
— Стой! — изревава комендантът на замъка. — Представете се!
— Заповед за арест — херолдът вдига лист хартия, но е твърде далече, за да видя дали документът е фалшив.
— За кого?
Това е необичайно. Кого може да търсят?
— За предателя Хенри Стюарт, задето се е оженил за кралицата-регент без позволение от нейния син, краля.
Комендантът хвърля кос поглед към мен и вижда стъписаното ми лице. Това е последното, което съм очаквала. Мислех, че с Арчибалд сме се споразумели да бъда свободна. Мислех, че такава е заповедта на Хари. Мислех, че Ард е удовлетворен от властта, която завзе, и това, че се възползваше от земите ми.
— Отворете портата в името на краля на Шотландия! — изкрещява херолдът.
Това е заповед, която не може да бъде отхвърлена. Не можем да окажем съпротива пред името на краля на Шотландия, без сами да бъдем обявени за предатели. Прехапвам устната си, докато комендантът ме гледа в очакване на нарежданията ми.
— Длъжен съм да отворя — казва той.
— Знам, че сте длъжен — казвам. — Но първо изпратете някого навън да се увери, че това е кралският печат.
Опитвам се да печеля време, но нямам план за допълнителните десет минути. Хенри се появява зад мен и гледа заедно с коменданта, докато началникът на конницата ни излиза навън и оглежда печата. Виждаме жеста му към коменданта, с който потвърждава, че печатът е истински, комендантът изревава заповед на хората си и решетката на крепостната врата бавно се вдига нагоре.
— Не може ли да излезеш през една от страничните врати, докато те влизат през главната порта? — отчаяно улавям ръцете на Хенри и оглеждам пребледнялото му лице.
— Ще го заловят по пътя надолу към селото — възразява комендантът. — Сигурно се поставили засади и постове навсякъде наоколо.
— Можем ли да го скрием?
— Тогава ние също ще се провиним в държавна измяна.
— Не съм очаквала такова нещо! Не съм си и представяла!
— Ще поискам разрешение за свободно преминаване — казва Хенри тихо. — Ще поискам съдебен процес. Ако избягам открито с някои от своите хора, а ти пишеш на лордовете от съвета, ще ме съдят за държавна измяна, но навярно ще ме помилват. Никой не би ме обвинил, че съм се оженил за теб. Никой не може да вини теб. Ти си законно разведена.
— Не е по-лошо от това, което Чарлс Брандън направи с Мери — казвам. — Бяха наказани само с глоба, която така и не платиха.
— Във всеки случай дори Арчибалд няма да се осмели да ме екзекутира за това — казва Хенри иронично.
— Просто се опитва да ме уплаши — казвам. Треперещите ми ръце показват, че е успял.
— Ще отида — казва Хенри. — Бих предпочел да отида доброволно, вместо да ме заловят.
Иска ми се да го дръпна обратно, но го оставям да слезе по каменните стълби и да поздрави пратеника на площадката пред помещението за стражите. Бавно го следвам, когато вратата към вътрешността на замъка се отваря и Хенри нарежда на своите хора и конницата си да го придружат до Единбург. Говори с херолда и го виждам как повтаря някакъв въпрос, а после поклаща глава.
— Ще те последвам — казвам му тихо. — И ще се добера до Арчибалд. Той няма да ме отблъсне, ако се изправя пред него с доводи в твоя защита.
— Не е Арчибалд — казва той, с потресено изражение. — Това е истинска заповед, лично от твоя син Джеймс. Който изпълнява съветите на краля на Англия. Брат ти иска да бъда изправен на съд за държавна измяна, а синът ти иска да ме види мъртъв.