Три сестри, три кралици

Кардинал Кампеджо, папският легат, пристигна и се срещна както с кардинал Улзи, така и с нашия брат, краля. Някой (не е трудно да си представиш кой) е убедил Хари да се усъмни във валидността на брака си, и никой не може да отрече, че той много се измъчва. За нещастие мадмоазел Болейн се съвзе от болестта си и сега се крие в Хевър, за да не може никой да намекне, че навярно става въпрос за себично желание.

Всъщност, надявам се, че кардинал Кампеджо ще сложи край на тази ужасна несигурност. Катерина му е показала старото писмо с разрешението от папа Юлий, според което тя и Хари са били свободни да се оженят, независимо дали бракът ѝ с Артур е бил консумиран или не, така че не съществува законно основание за каквото и да е разследване, а тя даде ясно да се разбере, че няма да застане пред никакъв съд.

О, Маги — бях там, когато кардиналът я попита дали би обмислила да се оттегли в манастир и да остави Хари. Тя показа такава сдържаност и достойнство. Каза, че Бог я е призовал за този брак и че е била добра съпруга. Каза на кардинала право в лицето, че е приемала приятелките на Хари (имаше предвид неговите блудници, срамно е как е принудена да се примирява с тях) като собствени приятелки — и това е вярно. Казва, че никога не му е изменила, ако не се смята това, че е било угодно Богу да прибере децата им при Себе Си. Тя отказва да се оттегли, и Кампеджо никога няма да я убеди. Мисля, че мадмоазел Болейн ще трябва да се задоволи с положението на метреса — не може да се стреми по-нависоко, няма по-високо място за такава като нея. Катерина не отстъпва и всички ѝ се възхищават. Заплаща за това със здравето, щастието и красотата си, но не трепва. Казва, че бракът е до живот, и никой не може да отрече истинността на това.