Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
— Какви са новините от брат ми, краля на Англия? — питам папския пратеник, когато главният камердинер му налива нова чаша вино.
— Светият Отец е получил молба — казва пратеникът. — Изпраща папски легат в Лондон да изслуша показанията.
Толкова съм изненадана, че изпускам лъжицата си.
— Какви показания? Мислех, че легатът идва да ги помири, или да говори с кралицата?
— Изслушва показания за анулиране на брака — отвръща мъжът, сякаш въпросът е прост. — Светият Отец провежда пълно разследване.
Би трябвало да съм предвидила това, но способността на Хари да казва едно, а да прави друго, продължава да ме удивлява.
— Брат ми е предприел стъпки за анулиране на брака си?
— Ваша светлост не знаеше?
— Знаех, че той има съмнения. Мислех, че папският легат идва в Лондон да разсее тези съмнения. Не знаех, че предстои разследване. Не знаех, че има някакви доказателства. Мислех, че брат ми, кралят, не иска разтрогването на брака.
Малка, потайна усмивка намеква, че това е било казано и на пратеника.
— Не става въпрос за разтрогване на валиден брак — казва той предпазливо. — Доколкото разбирам, според краля той никога не е сключвал действителен брак с кралицата. Той представи доказателства. И, разбира се, няма наследник.
— Той няма наследник от мъжки пол вече от осемнайсет години — казвам язвително. — Но се роди принцеса. Защо би подавал молба за анулиране сега?
— Очевидно не за да се ожени за друга жена — казва пратеникът предпазливо. — А за да е сигурен, че не живее в грях. Не прави това, служейки само на собствените си интереси; вярва, че Бог не е благословил брака му, тъй като брак не е имало. Това никога не е било брак.
Хвърлям поглед към Хенри, който седи начело на масата на лордовете, не до мен, тъй като все още не е мой съпруг.
— Дори тук, в Шотландия, научихме за Ан Болейн — отбелязвам.
Папският пратеник поклаща бавно глава, наслаждавайки се на засуканото дипломатично отричане на очевидното:
— Но не и във Ватикана. В курията не са чували за тази дама — лъже красиво той. — Името ѝ не е споменато в никакви документи. Присъствието ѝ в двора в Лондон не е от съществено значение за показанията. Брат ви се стреми към анулиране на брака по духовни съображения, а не поради личните си чувства. Той има съмнения. А не плътски желания.
Замъкът Стърлинг, Шотландия
Пролетта на 1528 г.
Ние с Хенри се венчаваме в малкия параклис на замъка в Стърлинг. Това е една от най-старите постройки в стръмния двор на замъка и затова застланият с каменни плочи под се издига нагоре към олтара и се изкачва в поредица от протрити каменни стъпала. Когато двамата с Хенри тръгваме, ръка за ръка, към изповедника ми, това е истинско изкачване, и наистина имам чувството, че тъкмо това представлява споделеният ни живот.
Имаме свидетели — никога повече няма да допусна някой да твърди, че изобщо не е имало брак, а само размяна на обети; свещеникът извиква едно момче от църковния хор да изпее брачния химн, но церемонията е в тесен кръг. Хенри ми дава пръстена на своя клан, с пеликана от фамилния му герб. Дава ми кесия злато. Същия следобед отиваме в леглото, и бракът ни е нерушимо скрепен. Най-после съм омъжена за добър мъж, на сигурно място, в собствения си замък в Шотландия. Докато задрямвам в прегръдките му, а студеният пролетен следобед притъмнява отвън, си мисля за Катерина и хладната утеха на вярата ѝ. Мисля си как тя толкова настояваше, че знае кое е правилно, че знае каква е Божията воля; но ето ме сега мен, нейната далеч не толкова умна зълва, по-малко набожна, по-малко образована, по-бедна и с по-малко скъпоценности, по-низша във всяко отношение, и въпреки това именно аз съм омъжена за красив млад съпруг и животът е пред нас, и че докато моите придворни танцуват и се веселят в голямата зала, тя е сама и се моли, изоставена от краля, който ѝ казва, че тя е най-прекрасната съпруга, която човек би могъл да има, но, уви, изобщо никога не е била негова съпруга.
Меденият ни месец в Стърлинг не е мирен и спокоен. Само седмици след женитбата ни стражите по стените на замъка вдигат тревога. Веднага щом камбаната за тревога започва да бие, животните, пасящи в гората пред замъка, са вкарани в двора, подвижният мост бързо е вдигнат, а решетката на крепостната врата се спуска с трясък. Хората извън замъка, които гостуват на приятели или близки в градчето в подножието на хълма, остават отвън, докато опасността отмине, а онези от жителите на селото, които работят в кухните или служат в замъка, се озовават в капан вътре с нас. За броени мигове вече сме под обсада и аз изтичвам от личния си кабинет, където съм се молила, при коменданта на замъка, на наблюдателния пост над главната порта. Вляво от себе си виждам как изкарват топовете от голямата батарея, насочвайки ги надолу по хълма, откъдето трябва да се зададе атакуващата войска, уязвима за обстрела ни по фланговете. Зад гърба ми укрепяват портата на двореца, а стрелците тичат през двора пред помещението за стражите, за да се подредят покрай стените, от които има гледка към единствения път до замъка.