Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
— Знаеш ли, мисля, че ще бъдем заедно тук завинаги, като Девкалион и Пира — казва Арчибалд, като влиза в личния ми кабинет и кимва на дамите, със съзнанието, че има пълно право да влезе просто така, без да обявят пристигането му.
Не се усмихвам. Не мога да си спомня кои са Девкалион и Пира13, и не се доверявам за нищо на Арчибалд.
— Предани един на друг съпрузи, които населили отново земята — подсеща ме той. — Мисля, че можем да създадем една нова Шотландия, докато нашето момче стане достатъчно голямо, за да управлява.
— Той вече е достатъчно възрастен — казвам грубо. — И е мое момче, не наше.
Арчибалд се усмихва леко, слага ръка на сърцето си, и кимва леко.
— Сигурен съм, че си права — казва. — Но поне имаме обща дъщеря, която да ни направи щастливи.
— Ако сме чак толкова щастливи, тогава архиепископ Бийтън сигурно може да се върне в двора? — питам, опипвайки почвата.
— О, нима се е уморил от ролята си на пастир? — пита ме Арчибалд с весела искрица в погледа. — Чух, че си взел скромна гега на мястото на златния жезъл, и напуснал замъка Стърлинг бързешком.
Поруменявам от раздразнение.
— Знаеш много добре какво стана — казвам.
Той ми намига.
— Знам, и не възразявам да се върне в двора. Разбира се, синът ти е този, който трябва да отправи поканата. Някой друг?
— Какво имаш предвид?
— Има ли някой друг, когото би искала да върнеш в двора? — пита той мило. — Ако ще живеем заедно, весело и завинаги? Някой друг, когото би искала в домакинството си? Само се допитай до Джеймс. С радост ще приема тук когото и да е от приятелите ти, когото и да е от домакинството ти. Стига тези хора да…
— Да какво? — питам настойчиво, готова да се обидя.
— Стига да са наясно, че репутацията ти не бива да пострада — казва той надуто и важно. — Докато си с мен като моя съпруга, не бих искал да има клюки по твой адрес. Репутацията ти като майка на Джеймс, като майка на дъщеря ни и като вдовстваща кралица трябва да бъде безукорна.
— Репутацията ми е безукорна — казвам ледено.
Той улавя ръцете ми, сякаш иска да ме утеши.
— Ах, скъпа, винаги има клюки. Страхувам се, че брат ти е чул от французите, че постоянно поддържаш връзка с херцога на Олбъни.
— От мен се очаква да общувам постоянно с него! Той е регент на Шотландия!
— Въпреки това. Брат ти смята, че се надяваш да се омъжиш за херцога.
— Това е нелепо!
— Освен това някой е казал на брат ти, че имаш любовник, Хенри Стюарт.
Не се запъвам.
— Отричам го напълно.
— Някой му е казал, че ти и Хенри Стюарт се готвите да отвлечете сина ти и да го поставите на трона като марионетка на клана Стюарт.
— О, кой ли ще е това? — питам язвително. — Кой ли е шпионинът на брат ми, който знае такива подробности, и е изслушван така благосклонно в Англия?
Арчибалд притиска ръцете ми към устните си.
— Всъщност не съм аз. Но тъй като знам колко много означава семейството ти за теб, и тъй като кралят проучва валидността на собствения си брак — за него е още по-важно да няма скандали, свързани с теб.
— Хари оспорва валидността на собствения си брак?
— Разбира се.
— Вярваш ли, че възнамерява да изостави Катерина? — прошепвам.
— Би трябвало — казва Арчибалд, сякаш произнася присъда срещу нея, една жена, без никаква вина, жена без власт.
— Чух, че в Англия идва папски легат, за да ги помири?
Арчибалд се изсмива кратко.
— За да ѝ каже да го освободи.
Извръщам се от него, отивам до прозореца и поглеждам надолу, към градините. Цветът пада от ябълковите дървета и образува малки вихрушки като пролетен сняг. Не зная дали се чувствам тържествуваща, или опечалена. Сякаш високата, стръмна скала, която наричат Тронът на Артур, внезапно се е изместила и е потънала; хоризонтът се е променил напълно. Катерина господстваше над живота ми; завиждах ѝ и я обичах, и се дразнех от нея, и неведнъж се случваше да бъда почти унищожена от нея. Може ли тя внезапно да изчезне? Може ли внезапно да се окаже без значение?
— Тя никога няма да се съгласи — предричам.
— Не, но ако се докаже, че бракът е недействителен, тогава това няма да зависи от нея.
13
Герои от гръцката митология, единствените, спасили се от потопа, който Зевс изпраща на земята, за да накаже хората. Понеже Девкалион и Пира му служели вярно, той ги спасил от потопа и им възложил задачата да населят отново земята. — Б.пр.