Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
— Със сигурност. И ще предположи, че съм дошъл при теб. Да влезем, да наредим да затворят портите и да поставим стражи.
Той ме въвежда бързо вътре, обгърнал с ръка раменете ми, а аз поръчвам да запалят светлините, когато влизаме в залата и слугите, половината от тях — заспали по сгъваемите маси в залата, — се разбуждат, изправят се на крака и посрещат с ликуване вестта, че кралят е тук, самият крал, и няма да бъде пленник никога повече.
— Трябва да издигнем кралския флаг — нареждам. — Тогава, ако ни нападнат, ще бъдат обявени за предатели. Освен това трябва да издадеш заповед, забраняваща на когото и да е от клана Дъглас да се приближава до теб.
— Съставете я — казва Джеймс. — Ще я подпиша и ще я подпечатам с пръстена си.
— Донесъл си го?
— Винаги го нося. Арчибалд държи големия печат, но аз имам това.
— Разпратете възвание, че всички лордове, предани на Джеймс, трябва да дойдат тук, за да се присъединят към негова светлост. Ще свикаме съвет на лордовете, а след това парламент в Единбург — казвам на главния си писар, който пише трескаво, с преметната през врата дъска за писане, поръсвайки писмото с пясък, за да го изсуши. Разсмивам се тихо, развълнувано. — Това е като поетична драма, започваща отново. Но този път имаме нужните костюми и знаем стъпките.
— И пишете до Единбургската крепост, за да разпоредите освобождаването на Хенри Стюарт — казва Джеймс.
Вдигам поглед.
— Такова ли е желанието ви? — пита ме той.
— Да, разбира се, но мислех, че се противопоставяш на брака ми.
— Противопоставях се на скандала, а не на брака — казва той, педантичен като всеки млад човек. — Арчибалд беше този, който заповяда ареста на съпруга ви от мое име. Искаше да угоди на брат ви и аз дадох съгласието си, за да си мисли той, че ние с вас сме врагове. Разбира се, Хенри Стюарт не е моят избор, но ако е вашият, може да бъде освободен и ще го направя лорд. Как се нарича имението му?
— Метвен — казвам. — Той може да бъде лорд Метвен.
— Запишете го — казва Джеймс през смях. — Това са първите ми действия на властващ крал.
Единбургската крепост, Шотландия
Лятото на 1528 г.
Влизаме в Единбург триумфално, и триумфът е по-голям от когато и да било преди. Лордовете ни посрещат при сградата на градския съвет, хората хвърлят цветя от прозорците на горните етажи и се тълпят по тесните улици да видят мен и Джеймс заедно, как приемаме усмихнати ликуващите им възгласи. Джеймс, техният крал, най-сетне е управляващият владетел, а Арчибалд не се вижда никъде.
Държим замъка укрепен и с въоръжена стража, зареден с храна и готов за обсада, защото постоянно се страхувам, че Арчибалд ще се върне, подкрепен от клана Дъглас. Джеймс има стражи пред вратата на спалнята си и спи заедно с въоръжен войник на един сламеник до него. Брат ми Хари ми пише, че ще бъда прокълната до края на вечността, задето съм нарушила брачните си обети и живея в прелюбодеяние. Дори не отговарям. Ужасно е един брат да пише на сестра си такива осъдителни думи, но брат, който пренебрегва съпругата си всеки ден, за да ухажва друга жена, и запазва целомъдрието си само защото неговата любовница играе дълга игра, няма право да ми говори така. Никога вече няма да мисля, че моралът е различен за мъжете.
Из града се носят слухове за цяла армия от мъже от клана Дъглас, струпана по хълмовете извън града и подготвяща се за обсада. Гражданите и търговците подкрепят младия си крал, но се страхуват от мощта на Дъглас. Само преди шест години кланът Дъглас проля кръв по улиците на Единбург, а са минали по-малко от четири години, откакто открих огън по тях от Холирудхаус. Хората не искат да бъдат хванати в капан в собствения си град между две враждуващи сили; на света няма нищо по-лошо от гражданска война.
Лордовете са единодушни, че хората от клана Дъглас са се провинили в измяна. Оповестяват това публично — херолдът отива на пазарния кръстопът, и, след като надува рога три пъти, обявява имената на предателите. Бившият ми съпруг Арчибалд е осъден на смърт. Враждата ни най-сетне ни доведе до този момент. Не просто съм се развела с него и съм се омъжила за друг мъж: издала съм смъртната му присъда. Може да се наложи да гледам как го екзекутират. Това трябва да е краят на всичко между нас.
— Добре е да отидем в Стърлинг — съветва ме Хенри. Ние сме в личния кабинет на Джеймс. Седя на трона, докато Джеймс крачи нагоре-надолу, гледайки навън през прозорците. Някои от по-старите лордове са с нас. Повечето са избрали краля срещу доведения му баща. Почти всички казват, че са ми били верни през цялото време, но били изкушени от английското злато и се страхували от Арчибалд.