Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
Мадмоазел Болейн отказва да отстъпи пред краля. Разговарят много за добродетелта ѝ и как тя се чувствала като подмятана от буря. Никога не съм виждала такова прелъстяване, всички трябва да мислим за добродетелта ѝ, докато тя носи рокли с дълбоки деколтета и килнати назад шапчици. Опитва се да докара френски акцент и чете еретични книги — наистина модерна млада жена. Станали сме ревностно добродетелни, макар да танцуваме като блудници. Кралицата е болна; наистина не знам как успява да изтърпи вечерята, докато изпращат изисканите ястия на младите жени и те облизват лъжиците си.
Едва издържам в двора. Не бих ходила там изобщо, ако Чарлс не настояваше. Катерина те моли да я увериш, че няма да направиш нищо, с което да подкопаеш брака си. Научила е, че си напуснала двора на сина си, за да живееш с любовника си. Казах ѝ, че това трябва да е лъжа. Зная, че ти не би направила такова нещо. И заради себе си, и заради нас. Не би го сторила, нали? Закълни ми се, че не би го направила.
Замъкът Стърлинг, Шотландия
Есента на 1527 г.
Не отговарям веднага. Не мога да дам на Катерина уверението, което иска; не мога да пожертвам собственото си щастие, за да помогна за нейното. Не мога да имитирам лицемерието на брат си. Не мога да твърдя, че съм направлявана единствено от Божията воля. За пръв път в живота си съм свободна от страха и вън от опасност. Джеймс е в безопасност, дъщеря ми живее щастливо в Танталън, страната е спокойна под управлението на Арчибалд, ние с Хенри живеем като обикновени хора, лорд и лейди, управляваме имуществото си и се наслаждаваме един на друг. Чувствам се така, сякаш никога преди в живота си не съм била щастлива и спокойна. Най-сетне съм далече от Арчибалд и свободна от постоянната смесица от страх и страст, която той предизвиква у мен. Най-после мога да бъда с мъжа, който ме обича, и да му отговарям простичко, без сянка, без лъжи. Това е моята есен, това е моят сезон.
Трупаме дърва за големите огньове на зимата. Складираме осолена риба и пушени меса в големите килери на замъка. Яздим под дървета, които ръсят листа в цветовете на скъпоценни камъни — рубинени и с цвят на месинг, в цвят на злато и смарагд, — когато Хенри кимва към входа на замъка ни, високо над нас, горе на хълма, и казва:
— Погледни! Това не е ли папският флаг? Папския флаг ли развяват? Трябва да е дошъл пратеник от папата.
Примижавам срещу червения залез.
— Да, той е — казвам, с ръка на гърлото. — О, Хенри, може ли да е пратеник във връзка с развода?
— Възможно е — казва той спокойно. Поставя ръка върху моята. — Бъди спокойна, любов моя. Може да е какво ли не. Папата да е освободен? Нов папа? Разводът, или множество други неща.
— Ела! — казвам, конят ми се устремява напред и ние яздим през гората и нагоре по хълма, отново и отново заобикаляме по криволичещата пътека до върха, влизаме в замъка тичешком и намираме папския пратеник в голямата зала с чаша греян ейл с подправки в ръка, застанал пред огнището.
Той се покланя, когато влизам, а когато виждам колко дълбоко се покланя на Хенри, разбирам, че сме спечелили.
— Светият Отец е удовлетворил искането ми за развод — казвам уверено.
Пратеникът се покланя отново, еднакво дълбоко и на двама ни, сякаш Хенри вече е мой съпруг.
— Да — казва той.
Най-сетне. Не мога да повярвам. Най-сетне съм свободна от Арчибалд. Това е кръщението ми в свободата от греха, това е моето раждане. Това е обновлението ми. Почти бих стигнала до богохулство, твърдейки, че това е моето второ пришествие. Отново имам шанс да бъда щастлива. Имам шанс да се омъжа отново. Ще бъда центърът на живота на Хенри и ще вървя с високо вдигната глава в Шотландия и пред света. Случи се именно онова, за което Катерина заявяваше, че никога не би могло да стане — въпреки забраната ѝ. Самият папа и аз я опровергахме. Тя каза, че не мога да се разведа, че не трябва да се развеждам — а аз вече съм разведена. Това е триумфът на моята воля над нейната, и аз съм дълбоко щастлива.
Същата вечер устройваме огромен пир: еленски бутове, пайове с пойни птици в тях, резени печена гъска, риба в изобилие, печен глиган, и поднос след поднос със сладкиши в края на вечерята. Всички знаят, че папският пратеник е донесъл добри новини, че съм свободна от Арчибалд и някой със сигурност вече е отишъл тайно в Единбург да каже на Арчибалд, че той най-сетне е изгубил и аз съм свободна. Маргарет няма да бъде обявена за копеле, и ще настоявам тя да живее с мен.
Смея се от радост при мисълта, че съм свободна жена. Едва успявам да повярвам, че това е истина след толкова много години чакане, след толкова много ужасни писма от Англия. Мисля, че скоро ще научат за това, и си представям как снаха ми се моли на колене за душата ми и за душата на своя съпруг. Мисля, че ми е жал за нея, за Катерина — съпругата, която ще бъде изоставена; и се радвам и се гордея със себе си, защото ще се омъжа отново, и то за млад мъж, който ме обича заради мен самата. Мисля си, че съм още млада, като онази развратница Ан Болейн, която дръзва да наруши старите правила и да избере сама бъдещето си. Мисля си, че Катерина, и всички стари хора, които искат да задържат жените там, където са сега, под властта на мъжете, са мои врагове. Светът се променя и аз съм в предните редици на промяната.