Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
Зад него се разнесе шум.
— Готови ли сте с храната на сламкарите? — попита Кели.
— Да — отвърна един от прислужниците. — Главният готвач обаче би желал да направи нещо с оная тяхна каша — да прибави подправки, навярно. Не му изглежда редно просто да свари месо с жито.
— Може да прояви таланта си някой друг път. Тази вечер членовете на комисията не искат нищо специално. — Сержантът погледна вълшебната кафемашина, за да се увери, че е пълна, после забеляза празното пространство до нея. — Къде е проклетият шоколад? — попита той.
— Носят го, господин Кели — каза прислужникът.
— Добре. Погрижи се да е тук преди да пристигнат сламкарите. С други думи, до един час. — Той хвърли поглед към стенния часовник. — Струва ми се, че сме готови. Но не забравяй за шоколада.
Откакто го бяха открили на борда на „Ленин“, сламкарите се бяха пристрастили към горещия шоколад. Това бе една от малкото човешки напитки, които им харесваха. Ала как я харесваха! Кели потръпна. Масло… е, можеше да го разбере. Космонавтите на британските кораби си слагаха масло. Но капка машинно масло във всяка чаша?
— Готови ли сте, Кели? — попита Род.
— Да, милорд — увери го сержантът, зае мястото си до бара и натисна един бутон, за да даде знак, че заседанието може да започне. Нещо безпокоеше шефа. При това не лейди Сали. Морският пехотинец се радваше, че няма неговите проблеми.
Вратата се отвори и влязоха членовете на комисията, следвани от неколцина учени. Те се настаниха от едната страна на инкрустираната маса и поставиха пред себе си джобните си компютри. Разнесе се тихо бръмчене, докато проверяваха връзката си с компютърната система на Двореца.
Хорват и сенатор Фаулър все още спореха.
— Докторе, нужно е време, за да обработим тези неща…
— Защо? — попита министърът. — Известно ми е, че няма нужда да искате разрешение от Спарта.
— Добре. На мен ми е нужно време, за да реша — ядосано отвърна Фаулър. — Вижте, ще видя какво мога да направя за вас на следващия рожден ден на императора. Беше ви време още преди експедицията до Сламката. Но, по дяволите, докторе, не съм сигурен, че темпераментът ви е подходящ, за да участвате в… — Другите се обърнаха към тях и той замълча. — По-късно ще довършим разговора.
— Добре. — Хорват се огледа и се запъти към мястото точно срещу това на Бен. Последва кратка суматоха, докато научният министър нареждаше хората си откъм своята страна на масата.
Пристигнаха Кевин Ренър и капелан Харди, и двамата все още в униформи. Влязоха прислужници и по заповед на Кели поднесоха кафе.
Докато сядаше, Род се мръщеше, ала когато се появи Сали, лицето му грейна.
— Простете, че закъснях — задъхано каза тя. — Забавих се…
— Още не сме започнали — успокои я Блейн и посочи мястото до себе си.
— Какво става? — тихо попита Сали. Нещо в поведението му я обезпокои и тя внимателно го погледна. Защо чичо Бен толкова се интересува от сламкарската история? Какво се случи снощи?
— Ще видиш. — „И се надявам всичко да е наред, миличка, но се съмнявам. — Род отново помрачня. — Какво ли прави сега моята фюнч(щрак)?“
— Да започваме — рязко каза сенатор Фаулър. — Обявявам заседанието на лордовете от извънредната комисия, представляваща негово императорско величество пред обитателите на системата на Сламката, за открито. Моля, напишете имената си. — Последва тишина, нарушавана от тихото бръмчене на компютърните връзки.
— Имаме много работа — продължи сенаторът. — Снощи стана ясно, че сламкарите ни лъжат по някои важни въпроси…
— Не повече, отколкото сме ги лъгали ние — прекъсна го доктор Хорват. „Проклятие! Трябва да се владея! Налагаше се да му го кажа, но ако сенаторът наистина се ядоса…“
— Важно е точно за какво ни лъжат, докторе — спокойно отвърна Фаулър и изражението му стана властно. Дебелият старец с раздърпани дрехи изчезна. Заговори министър-председателят: — Вижте, това се отнася за всички ви. Не обичам официалностите. Ако имате какво да кажете, изплюйте камъчето. Но първо ме оставете да свърша. — По устните му плъзна ледена усмивка. — Можете да прекъсвате всеки друг, ако ви стиска. А сега, доктор Хорват, точно какво крият от нас сламкарите?
Антъни Хорват прокара тънките си пръсти през оредялата си коса.
— Трябва ми повече време, сенаторе. До тази сутрин не ми беше хрумвало, че извънземните крият нещо. — Той нервно погледна към капелан Харди, ала свещеникът мълчеше.