Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
— Всички сме по-малко или повече изненадани — рече Фаулър. — Но имаме данни, че сламкарите се размножават с ужасяваща бързина. Въпросът е в състояние ли сме да ги принудим да ограничат раждаемостта си, ако те не го искат. Род, възможно ли е сламкарите да крият оръжия от нас?
Блейн сви рамене.
— Те имат на разположение цяла система. Бен, извънземните могат да скрият каквото пожелаят.
— Но са напълно миролюбиви — възрази Хорват. — Сенаторе, аз съм също толкова загрижен за сигурността на Империята, колкото и всеки друг в тази стая. Приемам задълженията си като секторен министър съвсем сериозно, уверявам ви.
„Не ни уверяваш, а говориш само за протокола — помисли си Кели. — Капитан Блейн също го разбира. Какво безпокои шефа? Изглежда точно като пред битка.“
— … няма свидетелства за враждебни прояви сред тях — завърши Хорват.
— Оказва се, че не е така — вметна Ренър. — Докторе, и аз много харесвам сламкарите, но посредниците не са се появили без причина.
— Е, да — спокойно отвърна научният министър. — През праисторическата си епоха трябва да са се сражавали като лъвове. Между другото, аналогията е изключително подходяща. Териториалният инстинкт, който все още се проявява… в тяхната архитектура и обществена организация например. Но битките отдавна са останали в миналото.
— Колко отдавна? — попита сенатор Фаулър.
Хорват се смути.
— Навярно преди един милион години.
Последва мълчание. Сали тъжно поклати глава. Затворени в малка звездна система в продължение на милион години — един милион години цивилизация! Трябваше да са невероятно търпеливи!
— И оттогава не са водили нито една война, така ли? — продължи сенаторът. — Наистина ли?
— Да, по дяволите, водили са войни. Поне две като онези, които е преживяла Земята в края на Кодоминиума. Но това е било много отдавна!
Сали смаяно ахна. Около масата се разнесе шепот.
— След втората Земята едва не е загинала — бавно каза Бен Фаулър. — Преди колко време е било това? Пак ли преди един милион години?
— Най-малко преди стотици хиляди — отвърна Хорват.
— Навярно хиляди — колебливо го поправи капелан Харди. — Или по-малко. Сали, коригира ли датировката си на онази примитивна цивилизация, от която откри останки?
Тя не отговори. Настъпи неловко мълчание.
— За протокола, отец Харди — попита сенатор Фаулър, — като член на комисията ли сте тук?
— Не. Кардинал Рандолф ме помоли да представлявам Църквата в комисията.
— Благодаря ви.
Отново тишина.
— Нямало е къде да отидат — каза Антъни Хорват. Министърът нервно сви рамене. Някой се изкиска. — Очевидно е, че първите им войни са били много отдавна, поне преди един милион години. Показва го развитието им. Доктор Хоровиц проучи биологичните находки на експедицията и… е, ти им кажи, Зигмунд.
Ксенобиологът се усмихна триумфално.
— Когато направих дисекция на пилота на сондата, предположих, че е мутант. Оказах се прав. Те са мутанти, само че процесът датира от много отдавна. Първите същества на планетата са били двустранно симетрични, също като на Земята и почти навсякъде другаде. Първият асиметричен сламкар трябва да е представлявал драстична мутация. Едва ли е бил толкова добре развит, колкото сегашните видове. Защо не са измрели? Защото асиметричната форма е постигната съзнателно, струва ми се. И защото всичко останало също е мутирало. Оцеляването на видовете не е било сериозно застрашено.
— Но това означава, че когато са се появили съвременните форми, сламкарите вече са имали цивилизация — каза Сали. — Възможно ли е?
Хоровиц отново се усмихна.
— Ами Окото? — попита тя. — Когато е станала супергигант, звездата трябва да е облъчила системата.
— Това се е случило препалено отдавна — поясни Хорват. — Проверихме. В края на краищата, нашите изследователски кораби наблюдават Окото от петстотин години и информацията им съответства на онази, която извънземните са дали на юнкер Потър. Звездата е супергигант от около шест милиона години, а сегашният вид на сламкарите не е чак толкова древен.
— О — рече Сали. — Но тогава какво е предизвикало…
— Войни — заяви Хоровиц. — Повишаване на радиационния фон в планетен мащаб. Съчетан със съзнателен генетичен подбор.
Тя неохотно кимна.