Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
– Нямаме много време – промърмори той.
– Тогава не се старай да бъдеш нежен – каза тя, обърна се и се наведе над постамента, повдигайки полата си.
Гаред изпълни дълга си и танцува с всички млади дебютантки. Беше твърде непохватен. Дори най-високите анжиерски жени изглеждаха като джуджета пред него и той успя да настъпи няколко нежни пръстчета, докато се опитваше да не изостава в танца.
Но най-зле беше изражението на пълна концентрация, по-подходящо за битка срещу ядроните, отколкото за танци с красиви млади жени. Изглеждаше така, сякаш полага всички усилия да оцелее.
Докато не дойде редът на Емилия. Лицето на грамадния дървар грейна и той сякаш танцуваше във въздуха. Очевидно беше намерил своята невеста и дори всичкото злато на Речен мост нямаше да го откаже от нея.
Кендал също го разбра и удължи солото си, оставяйки на двамата още малко време да се гледат в очите. Аманвах и Сиквах я допълваха с гласовете си, разстилайки заклинанието си над младата двойка с лекотата, с която омагьосваха ядроните.
Джейсън не сваляше маската на жонгльор от лицето си, усмихваше се, докато танцуваше с богатите благороднички, чиито мъже разговаряха, събрани на групички, без да се интересуват от тях. Но от време на време той поглеждаше към подиума, забивайки ледения си поглед в Роджър.
Роджър си позволи да му се усмихне в отговор. Отмъщението му далеч не беше завършено и макар все още да не знаеше каква щеше да е следващата му стъпка, за момента Джейсън ежедневно бе подлаган на унижения и това носеше огромно удоволствие на Роджър.
Но тогава Джейсън погледна многозначително към Гаред и Емилия, после отново към Роджър и се ухили широко.
„Той знае.“
Естествено, че знаеше. Свободният достъп до кралския бордей беше едно от преимуществата да си кралски вестител, освен ако нещата не се бяха променили от времето на Арик. Джейсън не само знаеше, че Емилия е Росал курвата, но сигурно беше прекарал някоя нощ с нея.
И Роджър не беше готов да се обзаложи, че вестителят ще запази това в тайна.
Когато Лийша и Тамос пристигнаха, Арейн и министър Дженсън ги чакаха в градината. Осветяваха я няколко фенера, но сенките бяха плътни и навяваха лоши предчувствия. Въпреки доверието ѝ към тази жена, Лийша бързо си сложи защитените очила и се взря в сенките, търсейки скрити опасности.
– Виж ти каква потайност – каза тя. – Има ли сериозна причина да напуснем бала в последната нощ на Тамос в Анжие?
– Много добра причина – отвърна Арейн. – Искам да се срещнете с тайното ми оръжие, а няма как да го направим вътре. Момчето мирише по-зле и от нощно гърне.
– Момче ли?
– Брайър, скъпи – извика тихо Арейн, – вече можеш да излезеш.
Лийша се сепна, когато от близкия свинекоренов храст изскочи едно момче. Как го беше пропуснала? След като си беше сложила защитените очила, аурата му би трябвало да грейне като фенер.
Но не грееше. Беше толкова бледа, че тя си помисли, че може би умира, но момчето бързо изтича до херцогинята и застана до нея. Едва ли имаше повече от шестнайсет лета – високо, слабо и жилаво. През рамото си беше преметнало защитен шарумски кръгъл щит, но беше облечено в тесански панталон и риза.
Чертите на лицето му не бяха точно красиянски, но те бяха и чисто тесански. Трудно беше да ги различи, защото момчето беше изключително мръсно.
То смърдеше ужасно, точно както ги беше предупредила херцогинята. Ноздрите на Лийша потрепнаха. От него се носеше миризмата на застояла момчешка пот, но още по-силен бе мирисът на свинекорен. То беше накъсало листата му и с тях беше натъркало кожата си. Дрехите му бяха покрити с мазни петна. Лепкавият сок по лицето беше събрал плътен слой прах, но от това противната му миризма не омекваше.
– Простете на малкия хитрец – каза Арейн. – Брайър твърди, че никой демон не може да го види, освен ако самият той не пожелае, и аз се зачудих дали това ще важи и за твоите изумителни очила.
Лийша не отговори, но херцогинята вече беше получила своя отговор. Беше ли ѝ споменавала изобщо за очилата? Тази жена знаеше повече, отколкото ѝ беше разкрила.
– Лийша, Тамос, това е Брайър Дамадж – каза Арейн и момчето изгрухтя някакъв поздрав.
Звукът беше гърлен, сипкав и животински.
Дамадж. Красиянско име. Което означаваше, че е от същата кръвна линия като Иневера – и Аманвах – но връзката им датира отпреди стотици поколения. Кланът Дамадж можеше да проследи родословието си чак до самия Каджи.