Игрите на Палача [bg]

— Няма начин да избегнем евентуалното избиране на някой Жертвоприносител — обади се той, — но можем да изработим няколко основни критерия, по които да преценяваме кандидатите.

— Измислил си формула — каза един глас.

— Да — каза друг, — ще хвърляме чоп.

Чу се нервен смях. Настроенията сред учениците бяха различни. Някои бяха сковани от страх, други искаха да си отмъстят, искаха да участват активно в играта, а не да ги използват като пионки. Клането в училището им бе разбило илюзиите за славата на войната.

— Продължавай, Зиг — обади се Осман Ба, суданец от северните части на страната и най-добрият приятел на Зиг. Разликата в цвета на кожата им бе причина да им измислят прякора „Денят и нощта“. Мнозина кимнаха в съгласие. В помещението имаше около петдесет ученика и понеже нямаше достатъчно столове, бяха насядали по сандъци с провизии или направо на пода. До вратата бяха натрупани празни чаши и чинии. Няколко, изтощени от преживяването спяха. Останалите също бяха уморени, но обсъждането ги бе въодушевило.

— Направих нещо като шаблон от критерии — каза Зиг, — според който трябва да изберем кандидатите. На критериите отговарят шестнайсет човека, така че трябва да намерим начин да ги съкратим до десет, както ни казаха. Предлагам, просто всички да обсъдим кандидатите и ако след това одобрените са повече от десет, да теглим чоп.

— Съгласен съм — каза Осман Ба.

— Какви са критериите? — попита един мексиканец. — Мисля, че имаме право да разберем как са били подбрани тези имена.

— Естествено — отговори Зиг, — още повече, че приемам нови предложения.

В стаята настъпи тишина. Отгоре се чуваха изстрели и взривове.

— Първо, да не са членове на ски клуба — започна Зиг, — всички Жертвоприносители бяха от ски клуба.

— Значи аз отпадам — обади се един ученик от Полша, — но това не означава, че съм от тях.

— Възраст осемнайсет и нагоре — продължи Зиг, — да са запознати с оръжията, в добро здраве, с добро зрение, без физически недъзи, добри рефлекси и добър английски, защото защитниците си говорят на английски, и да не са единствени деца — изреждането продължи. Накрая добави — и да са хора, на които можем да имаме доверие инстинктивно, по вътрешно убеждение.

Той прочете шестнадесетте имена. Три отпаднаха веднага, без да се посочват причините, по предложение на Зиг. За останалите тринайсет имена хвърлиха чоп. Десетимата избраници се спогледаха, осъзнавайки, че утре някой от тях можеше да е тежко ранен или дори мъртъв.