Игрите на Палача [bg]

— Това пък какво е? — каза Хенсен, който изтри от лицето си нещо мокро, надявайки се, че не е това, което му се струва, че е, или ако е, то не е неговата. Не чувстваше никаква болка, но сърцето му сякаш искаше да изскочи от гърдите.

— Не знам — каза Етен, — нещо летящо. Май е нещо като балон, но доста бърз.

Появи се Фицдуейн и се приближи км тях на прибежки с такава лекота, сякаш го бе правил неведнъж, което си беше самата истина. Законите на битката те учеха много бързо как да се прикриваш. Фицдуейн бе специалист в това отношение.

Етен посочи обекта. Фицдуейн вдигна пушката с прибора за нощно виждане и започна да оглежда небето. Отначало не видя нищо, но след това различи лека метална рамка, където седеше един човек с разперени крака. На главата си имаше арабско наметало. Малко по-нататък видя и самия парашут. Металната рамка се завъртя и се насочи право към него и той видя пламъчета. Неохотно превключи на автоматична стрелба, против собствените си препоръки и откри огън.

Мотопарашутът се движеше доста бързо и мина ниско над замъка преди Фицдуейн да успее да стреля втори път. От металната рамка се отдели малък черен предмет, падна на бойниците от другата страна. Чу се взрив, избухнаха пламъци и в небето се вдигна черен дим, а към вътрешния двор се изля огнена течност.

Мотопарашутът се обърна и се подготви за следващата си атака, но точно тогава попадна на мушката на Фицдуейн, който стреля. Тялото на човека на металната рамка се изви и главата му клюмна. Рамката се наклони, но продължи да се носи и се стопи в тъмнината.

— Господи, Боже мой! — въздъхна облекчено Хенсен. — На тия май много им се играе — той се обърна към Етен, която бе изчезнала зад чувалите. — Браво, Етен, ако не беше ти и твоят „Маузер“, щяхме да сме добре опечени.

Откъм чувалите се чу стон. Те бяха подредени на зигзаг, за да намаляват до минимум ефекта от ръчни гранати или бомби. Хенсен надникна зад ъгъла.

Етен лежеше по гръб, а ръцете й стискаха десния й крак. Между пръстите й течеше кръв.