Игрите на Палача [bg]

Взе УКВ-то и се свърза с посланика:

— Хари, какво смята да прави бронираният трактор?

— Спрял е на около петстотин метра — каза Ноубъл. — Двама човека нещо правят, май се е повредил. Сигурно заради допълнителната тежест. Вероятно няма да издържи дълго. Между другото, имаме само четири бронебойни заряда.

— Стреляхте ли по гостите?

— Не, искаш ли да опитаме?

— Не — каза Фицдуейн, — стойте там. Използвайте „SA-80“ само на ръчна стрелба и се опитайте да свалите двамата, които работят по танка. Трябва да спечелим малко време — Фицдуейн мина на друг канал. Обади се, Хенсен.

— Етен се нуждае от помощ — каза Хенсен, — аз съм добре.

— На двайсет метра от теб по посока на портала има терорист.

— Знам, ще го застрелям.

— Недей — каза Фицдуейн, — не мърдай от мястото си. По-добре използвай коктейла на „Молотов“. Пращам Джудит.

Откъм бойниците срещу Фицдуейн се чу взрив от граната, после откос от „АК-47“. След малко комбинацията се повтори.

— Май приятелчето идва към мен — каза Хенсен, — по пътя си взривява всички завои.

— Отстъпвай — каза Фицдуейн.

— А защо мислиш, че все още сме живи — извика Хенсен. — Много ми е трудно да дърпам Етен, тя е в безсъзнание. Ако ни пришпори, ще загазим яко.

— Хюго — обади се Мъроу, — взел съм го на прицел. Когато покаже глава, е мой.

— Господи, ти пък къде си — изненада се Фицдуейн.

— На главната кула — каза Мъроу — и по-точно отгоре върху окопа.

Джудит се промъкна към Хенсен, около нея се усещаше миризма на бензин и уиски от коктейлите на „Молотов“, които носеше. — Изнеси я оттук — каза тя на Хенсен, който се колебаеше. — Веднага! — прошепна тя настоятелно. Хенсен я послуша.

Джудит запали два от коктейлите и ги хвърли зад ъгъла на прохода от чували с пясък, после запали още два и хвърли и тях. Лумна пламък и освети двама терориста, които тъкмо се изкачваха по зъберите на стената, точно зад скрития им другар.

Фицдуейн и Мъроу стреляха едновременно, улучвайки един и същ човек. Вече мъртъв, той се строполи върху горящия бензин. Вторият катерач умря секунда по-късно, когато Джудит отнесе главата му с „Узи“-то си. Криещият се до този момент терорист се втурна като горяща факла и с нож в ръка към Джудит, защото покривалото му за глава се бе подпалило и той пищеше от болка.

Чу се двоен изстрел от пушка и горящият терорист политна назад. Катя Маурер презареди пушката и се върна при Етен. Джудит смени празния пълнител на „Узи“-то си и се опита да овладее треперенето.

Хенсен взе запалката от треперещата й ръка и запали няколко коктейла последователно, хвърляйки ги в основите на бойниците. Отдолу се чуха писъци и от една наблюдателница Хенсен видя как няколко човека се изтеглят в тъмното. Единият от тях падна, улучен от Мъроу. Джудит пропълзя напред и хвърли два коктейла свързани с жица през прозореца на постройката, където се криеше единственият жив терорист, превръщайки убежището му в огнена пещ.

Минаха няколко секунди без да стане нищо и после от постройката с писък изскочи горящ силует и се натъкна на едновременната стрелба на Фицдуейн и Джудит.

Внезапно, като по уговорка, стрелбата и от двете страни секна и над замъка се спусна тишина. Фицдуейн долови шума от прибоя, свиренето на вятъра в зъберите и пукота на пламъците, ближещи човешка плът. Чуваха се виковете на ранените извън стените на замъка. На светлината на коктейлите „Молотов“, които все още горяха, виждаше как Мечката и дьо Гевен зареждат оръдието.

Внезапно осъзна, че някакъв глас повтаря нещо непрекъснато. Беше странно, та там нямаше никой друг, освен него. Седна й разтърси глава. Гласът продължи да се чува. Чувстваше се така сякаш се е отделил от тялото си и се носи в тъмнината. Погледна надолу и видя замъка под себе си.

После усети как отново се спуска в замъка и как някой го разтърсва за рамото. Мечката стоеше до него и говореше нещо по УКВ-то. Чуваше се приглушеният звук на самолетни двигатели.