Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Поклатих глава.
— Не знам. Сприятеляването му с Кейн е станало в мое отсъствие и всичко, което ми е известно, е от втора ръка. И все пак, ако Джулиан е търсел приятелство с човек, когото да чувства близък, мога да си ги представя. Те двамата много си приличаха. Склонен съм да вярвам, че Джулиан е бил искрен, защото е трудно с години да заблуждаваш някого, че си му приятел. Освен, ако той е невероятно глупав, а Кейн определено не беше. Ти твърдиш, че мнението ти е субективно и интуитивно. Моето също е такова, като става въпрос за подобни неща. Просто не ми се иска да повярвам, че някой може да бъде толкова подъл, та да използва единствения си приятел по въпросния начин. Затова мисля, че в твоя списък има някаква грешка.
Файона въздъхна.
— За човек, който от толкова отдавна е на този свят, Коруин, понякога направо говориш глупости. Да не би престоят ти на онова смешно местенце да те е променил? Преди време и ти щеше да виждаш очевидното така, както го виждам аз.
— Възможно е да съм се променил, защото подобни неща вече не ми изглеждат очевидни. А може би и ти си се променила, Файона? Станала си малко по-цинична от малкото момиченце, което познавах. Преди време вероятно на теб това нямаше да ти се струва чак толкова очевидно.
Тя мило ми се усмихна.
— Никога не казвай на някоя жена, че се е променила, Коруин. Освен към по-добро. Някога знаеше и това. Възможно ли е да си някоя от сенките на Коруин, изпратена тук да страда и да ни заблуждава? А истинският Коруин да ни наблюдава отнякъде и да ни се смее?
— Аз съм тук и не ми е до смях — отговорих.
Файона се разсмя.
— Да, това трябва да е! Току-що реших, че ти не си ти. Внимание, всички! — извика тя и скочи на крака. — Току-що забелязах, че това всъщност не е Коруин! Трябва да е някоя от неговите сенки! Той току-що заяви, че вярва в приятелството, достойнството, благородството на духа и всички подобни глупости, за които пише в романите! Явно е, че съм права.
Останалите мълчаливо я зяпаха. Тя отново се разсмя, след което рязко седна.
Чух Флора да измърморва „Пияна е“ и да подновява разговора си с Дирдри. Рандъм каза „Нека е сянка тогава“ и продължи спора си с Бенедикт и Луела.
— Е, убеди ли се? — попита Файона.
— В какво?
— Че си нереален — обясни тя и ме потупа по коляното. — Каквато съм и аз, сега като се замисля. Днес беше лош ден, Коруин.
— Зная. И аз се чувствам ужасно. Мислех, че ми е дошла толкова добра идея как да измъкнем Бранд. И тя наистина свърши работа. Само че каква му беше ползата?
— Не пренебрегвай зрънцата добродетел, които си придобил — каза тя. — Ти не си виновен, че така се обърнаха нещата.
— Благодаря.
— Май идеята на Джулиан беше добра. Мисля, че няма да остана будна още дълго.
Изправих се заедно с нея и я изпратих до вратата.
— Добре съм — спря ме Файона. — Наистина.
— Сигурна ли си? — Тя рязко кимна. — Ще се видим тогава на сутринта.
— Надявам се. А сега можете да говорите за мен.
Файона намигна и излезе.
Обърнах се и видях да приближават Бенедикт и Луела.
— Лягате ли си?
Бенедикт кимна.
— Няма да е зле — каза Луела и ме целуна по бузата.
— Това пък защо?
— Заради няколко неща — отвърна тя. — Лека нощ.
— Лека нощ.
Рандъм се бе навел пред камината и разравяше огъня. Дирдри се обърна към него:
— Недей слага повече дърва само заради нас. И двете с Флора си лягаме.
— Добре. — Той остави ръжена и се изправи. — Приятни сънища — извика след тях.
Дирдри ми се усмихна сънливо, а Флора — нервно. Добавих моето „лека нощ“ и ги изпратих до вратата.
— Научи ли нещо ново и полезно? — попита Рандъм.
Вдигнах рамене.
— А ти?
— Мнения, предположения. Никакви нови факти — отвърна той. — Опитвахме се да решим кой е следващият в списъка.
— И…?