Ловците

Отговорът дойде веднага.

— Като изключим това — отвърна Юнг и посочи бинтованата ръка, — съм добре, инспекторе. А вие?

— Чух за раната — отвърна Дохърти.

— Подполковник Кастило ли ви каза?

Инспекторът кимна.

— Помислих си, че ви е казал — Едгар Дешамп ми каза с какво се занимавате тук. Затова предположих, че ви е съобщил, че не можете да се върнете в сградата на Дж. Едгар Хувър и да им подхвърлите: „Вие знаете ли, че бяхме прави за Юнг още от самото начало? На него може да му се вярва точно колкото и на Хауърд Кенеди. Чакайте да ви разкажа какви ги е набъркал“.

— Подполковник Кастило ми даде ясно да разбера, Юнг, че действията на всички тук са строго секретни по заповед на президента.

— Честно казано, малко съжалявам, че са засекретени. Много ми се иска да отида да съобщя на гаднярите от отдел „Професионална етика“, че не се срамувам от онова, което върша, и че ми е много приятно да знам, че Кастило и хората около него ми вярват. Не мога да кажа същото за Бюрото. Те решиха, че съм виновен, без да съм направил нищо лошо — „Повече не може да му се има доверие. Я го пратете в Уругвай или на някое друго забутано място“ — за да са сигурни, че са си вързали гащите.

Дохърти пребледня и понечи да каже нещо, но премълча.

— След като вече изяснихме отношенията си — намеси се Дешамп, — искам да ви напомня, че сме приятели, които преследват една обща цел. Сега може ли да се захващаме за работа? Разполагам с огромно количество палеонтологични данни за дъската ти, Джак.

— Какви данни? — попита Дохърти.

— От динозаври — поясни Дешамп.

— Аз пък имам петнайсет страници с тайнствени номера, които те чакат да ги дешифрираш, Дейв — обади се и Чарли и даде знак на агента да се настани до масата.