Ловците
- Автор: Гриффин Уильям Эдмонд
- Серия: Агентът на президента #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Що се отнася до мен и до по-голямата част от старшия състав на Бюрото, Юнг не е виновен, че е имал доверие на Кенеди — негов колега от ФБР — и никой не би помислил, че е способен на подобна постъпка. Но сега вече… Господи!
— Трябва ли пак да ви напомня, че нямате право да разказвате на „по-голямата част от старшия състав на Бюрото“ — както и на никой друг във ФБР — за всичко това?
— Той вече знае прекалено много — обади се строго Милър. — Налага се да го убием.
Шокираният Дохърти погледна Милър, макар да бе наясно, че това е шега, и се нацупи, дори след като Кастило и Дешамп се разсмяха.
— Това е стара шега, Джон — успокои го Дешамп. — Напоследък всички я използват.
— Да не би да си въобразявате, че тази работа е смешна? — озъби се Дохърти.
— Зависи от компанията — отвърна грубо Кастило. — Добре. Напомних ви пред свидетели, че нямате право да разкривате наученото пред никого във ФБР. Разбрахме ли се, инспектор Дохърти?
— Разбрахме се, подполковник — отвърна студено Дохърти.
— Сега, що се отнася до дъските — продължи Кастило, — ще пишете „Путин“, когато става въпрос за Певснер, и „Шмит“, когато става въпрос за Хауърд Кенеди. Едва ли двете жени ще хванат връзката, а дори Агнес може да не обърне внимание. Разбрахме ли се?
— Директорът на ФБР се казва Шмит и вие чудесно го знаете — натякна Дохърти. — Въпреки това използвате същото име за човек като Хауърд Кенеди. Какво ви става, подполковник? Да не би да имате някаква дълбоко вкоренена психологическа нужда да вбесявате хората?
— Истината е следната — отвърна Кастило. — Вече използваме същите кодови названия в Аржентина. В началото — преди дори да предполагам, че ще си имаме работа със служител от висшия ешелон във ФБР — ми се струваше много идейно. Сега вече съм готов да призная, че не е така, но е късно и не можем да го сменим.
— Искам и аз да кажа нещо, Джон — намеси се Дешамп.
— В това няма нищо неуважително, но открай време ми се струва, че малко хумор ще се отрази благоприятно на ФБР. Кастило не прояви неуважение. Може и да си пада малко подигравчия, но в това няма нищо лошо.
Дохърти остана загледан в Дешамп дълго, след това, без да му отговори, се обърна към Кастило:
— Приключихме ли, подполковник? Мога ли да се върна в залата?
ДВЕ
Конферентнла зала
Офис на звеното за организационен анализ
Департамент Вътрешна Сигурност, Комплекс „Небраска“
Вашингтон, Окръг Колумбия
19:25, 11 Август 2005
На инспектор Джон Дж. Дохърти му личеше, че е изтощен, когато неочаквано се обърна от дъската и заяви:
— Много се извинявам, но мозъкът ми се самоизключи. Трябва да продължим утре сутринта. Какво ще кажете за седем и половина?
Кастило кимна. „Прав е. Самозалъгваш се, ако си мислиш, че можеш да направиш нещо, когато си напълно скапан. А аз съм направо размазан. Всички са така“.
— Нямам нищо против — съгласи се бързо той.
Джулиет Ноулс и англичанката — най-сетне научи, че се казва Хедър Мейуд — бяха уморени до смърт, когато си тръгнаха — половин час след края на работния ден. След това Кастило и Милър се заеха да оправят лаптопите.
За изненада на Кастило, Дохърти не пожела да разговаря с никого от хората в кънтри клуб „Майерлинг“. Когато забеляза изражението на Кастило, той обясни:
— Ще започнем с онова, което вие ми разкажете. След това ще изслушам тях, за да проверя дали нещата не се разминават и за потвърждение.
Макар да не бе доволен, Кастило реши, че няма друг избор, освен да остави Дохърти да действа, както е решил.
Чарли даде на Дешамп копие от материалите на Ерик Кочиан веднага щом станаха готови. Той ги прочете, като същевременно наблюдаваше какво пише Дохърти по дъските, докато, след като обядваха — донесоха им китайска храна в картонени кутии, които напълниха кошчето за боклук — се упъти към Ленгли.
— Първо Монтвейл ме домъкна тук, а сега трябва да се чудя как да въведа ред в целия този хаос. Ще поровя в старите папки да видя дали няма да изровя нещо.
В четири позвъни Юнг, за да съобщи, че се качва на самолет в Ню Орлийнс, и да попита дали Кастило иска да отиде в офиса.
Чарли му каза, че в момента няма работа за него, защото все още не е получил „данните“ — което означаваше, че Националната агенция по сигурността все още не е изпратила исканите номера — и на следващия ден в осем да дойде в комплекса „Небраска“.