Ловците
- Автор: Гриффин Уильям Эдмонд
- Серия: Агентът на президента #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Певснер нямаше време да съобщи на никого за операцията ни — намеси се Кастило. — Освен това той не знаеше къде отиваме. Знаеше единствено кой е човекът, който ни трябва.
— Може вече да е знаел кой е Лоримър, Чарли — опита се да го вразуми Дешамп. — Представи си, че е казал на някого: „Я се погрижете за проблема, преди американците да се доберат до песнопойната птичка“.
— Според мен той нямаше представа къде се намира Лоримър, Едгар — настоя Чарли.
— Защо да не е знаел? — предизвика го Дохърти.
— Ако знаеше, Лоримър щеше да е мъртъв, когато пристигнахме. Алекс не обича да оставя живи хора, които знаят прекалено много за него.
— А според вас, Лоримър какво е знаел за Певснер? — попита Дохърти.
— Отговорът е много подобен. Алекс не обича да оставя живи хора, които могат да му причинят дори най-незначителното неудобство с онова, което знаят.
— И ти ли си в това число, шефче? — попита Дешамп. — Знаеш къде се намира, а гледам, че все още си жив.
— Къде е той, Кастило? — попита Дохърти.
— Последно го видях в Аржентина — отвърна Чарли.
— Мили боже! — възкликна Дохърти. — Ами Хауърд Кенеди? Той къде беше последния път, когато го видя?
— Той беше на летище „Хорхе Нюбъри“, когато се връщахме от Уругвай.
— И какво правеше там?
— Според мен Певснер го беше изпратил, за да го предупреди, ако стане нещо.
— Значи Кенеди е знаел къде да ви намери и какво е станало, така ли? — попита Дешамп.
— Да, сигурен съм, че знаеше.
— Вие ли му казахте? — попита възмутен Дохърти. — Президентът ви е поверил строго секретна мисия, а вие да разкажете на тази фурнаджийска лопата!
— Нищо не съм му казал. Разбрал е или от Певснер, или от Мунц — по вероятно от Мунц, който бе прострелян и затова бе на транквиланти и обезболяващи. Какво да направя по този въпрос?
— Това не ви ли притеснява? — попита Дохърти.
— Не. Хауърд работи за Певснер. Много добре знае какво се случва с хората, които си отварят устата, когато не трябва. Повече се притеснявам от главен инспектор Хосе Ордьонес от уругвайската полиция, който се е досетил — въпреки че не може нищо да докаже — че съм използвал „Бел Рейнджъра“ на Певснер и че ние сме ликвидирали нинджите.
— Какво смята да прави с тази информация? — попита Дешамп.
— Той е добър приятел на Мунц, знае, че и аз съм добър приятел на Мунц, затова ще предпочете случката да бъде покрита. Готов съм да се обзаложа, че накрая ще обяви, че става въпрос за наркосделка, каквато е и теорията на посланик Макгрори.
— Теория за наркосделка? — повтори възмутен Дохърти.
— Посланик Макгрори има теория, според която Лоримър, или Жан-Пол Бертран, търговец на антики, е наркотрафикант и е бил убит — а парите му откраднати — когато поредната сделка е била провалена.
— Нищо не разбирам — призна Дохърти. — Посланикът на Уругвай би трябвало да е известен за операцията. Какви са тези глупости за наркосделка? Това дезинформация ли е?
— Не знам никакви подробности за теорията му — сви рамене Кастило.
Дохърти поклати шокиран глава.
— Споменахте нещо за пари — напомни му инспекторът. — Какви са тези пари?
— Лоримър беше пръснал шестнайсет милиона долара в три уругвайски банки. Това е факт. Дали е крал от подкупите или от плащанията в „Петрол срещу храни“ — както аз мисля или парите са били предназначени за някоя сделка, просто нямам представа.
— А парите къде са?
— У нас — отвърна Кастило.
— Откраднали сте ги!
— Аз бих казал, че са прехвърлени за по-добра кауза — отвърна Кастило.
Дешамп и Милър се разсмяха.
— Юнг знае ли за тях?
— Юнг ни обясни как да ги „прехвърлим“ — отвърна Милър.
— Не искам да знам нищо повече — заяви Дохърти.
— Добре, защото не виждам причина да ви разказвам повече. А и не беше нужно Милър да се обажда.
— Кастило, нали разбирате, че с кариерата на Юнг във ФБР е свършено?
— Мислех си, че покрай Хауърд Кенеди му е известно.