Ловците
- Автор: Гриффин Уильям Эдмонд
- Серия: Агентът на президента #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Това вече не ни ли беше известно?
— Не знаехме — това е в Приложение 2 — че има депозит на същата стойност — 1 950 000 долара — в същата сметка в „Каледониан Банк енд Тръст Лимитед“ на Каймановите острови, от която 1 950 000 са били прехвърлени в „Мърчантс Нешънъл Банк“ в Истън. Струва ми се, можем с чиста съвест да предположим, че тези пари също ще бъдат прехвърлени.
— Кой е депозирал парите? — попита Кастило.
— Идват от друга цифрова сметка пак в „Каледониан Банк енд Тръст Лимитед“. Най-интересното е — и това е в Приложение 2 — че сметката е внушителна и разполага с малко повече от четирийсет и шест милиона долара.
— В разплащателна сметка ли? — попита неспособен да повярва Кастило.
— Пет милиона са в разплащателна сметка, останалите са по схема, много подобна на онази, която Лоримър е използвал в Уругвай — не е същото, но много подобно. Искаш ли да ти обясня?
— Какво е толкова интересно на втората сметка?
— По нея са правени депозити до 23 март 2003 година. Нападението над Ирак започна на 20 март 2003.
— Датата ни е известна — обади се Милър. — Когато двамата с Кастило бяхме най-обикновени честни войници, ни изпратиха там.
— Което какво ви говори?
— Че мошеничествата, свързани с „Петрол срещу храни“, са приключили с нападението — отвърна Юнг. — Този последен депозит от девет милиона и половина е бил последната капка.
— А на кого е сметката с четирийсет и шест милиона?
— Не знаем. Националната агенция не предоставя подобни сведения — отвърна Юнг. — Затова пък в Приложение 3 се посочва, че доста хора душат около „Каледониан Банк енд Тръст Лимитед“, включително и ФБР. Човек от ФБР би трябвало да знае.
— Чухте ли, инспекторе? — попита Кастило.
— Чух — потвърди Дохърти. — Ще се изненадате ли, ако ви призная, че първата ми реакция беше да ви пратя на майната?
— Не — отвърна Кастило. — Да имате нещо да ми кажете?
— Не, защото не ви харесвам нито вас, нито операцийката ви, а защото, щом Националната агенция твърди, че Бюрото проявява интерес към „Каледониан Банк“, това означава, че има законно следствие, което може да пропадне, ако тръгнете да си врете носовете.
— Е, и? — попита Кастило.
— Ако не го направя, ще припнете при Монтвейл, той пък ще се обади на директор Шмит и или ще ми бъде наредено да предам информацията, или някой друг ще го направи.
— Дейв, моля те, дай на инспектор Дохърти номерата на сметките, които ни интересуват.
Петнайсет минути по-късно Дохърти затвори телефона и подаде на Кастило лист, откъснат от бележник.
— „Кениън Ойл Рифайнинт енд Брукъридж Къмпани“, Мидланд, Тексас.
Кастило се изненада, когато чу Мидланд, Тексас, но тока бе единствено защото семейството на Мунц бе в ранчото „Дабъл Бар Си“ в Мидланд Тексас, не защото в Мидланд имаше още една петролодобивна компания.
„Петролните компании в Мидланд са поне три — или четиристотин. Нищо чудно, че не съм чувал за тази. Повечето имат само по един телефон и пощенска кутия“.
— Това е собственикът на сметката с четирийсет и шест милиона — докладва Дохърти. — Според информацията на Бюрото, това е малка независима компания, която купува и продава суров петрол. Имат рафинерия в Хюстън, но преработват главно чужд петрол. В момента тече разследване, но засега не са открили нищо.
— А ФБР какво търси? — попита Кастило.
— Не ми казаха, а аз не попитах.
— Инспекторе, обадете се отново, ако обичате, и попитайте. Дайте им и сметките, които Юнг ви записа, и поискайте всички сведения за тях.
Дохърти го погледна лошо, ала не помръдна.
— Чакам, инспекторе — нареди грубо Кастило.
Дохърти се протегна към слушалката на телефона. Без да се опитва да се прикрие, Кастило слуша разговора и наблюдава внимателно Дохърти.
— Трябва им време, за да съберат всичката информация — тросна се инспекторът, когато затвори. — Те ще позвънят.
— Докато чакаме, предлагам бърз курс за начина, по който е била организирана измамата в „Петрол срещу храни“ — реши Кастило.
— Кой ще води курса? — попита Дохърти.
— Източникът ми от Будапеща, който в момента се намира в Аржентина.
— Вече ви казах, Кастило, че не искам сведения от тези хора, докато не съм напълно наясно с нещата, с които разполагаме.
— Говорите ли унгарски, инспекторе?
— Не, не говоря унгарски — отвърна с досада Дохърти.
— Тогава няма да разберете какво казвам на източника си — заяви Кастило и посегна към слушалката на радиостанцията на „Делта Форс“.