Ловците
- Автор: Гриффин Уильям Эдмонд
- Серия: Агентът на президента #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Сержант Нидермайер — представи се гласът.
— На линия ли сме? — попита Кастило.
— Имате зелена улица, господине.
— Давай, Нидермайер — нареди Кастило, превключи радиостанцията на говорител и остави слушалката.
— Дейвидсън — представи се нов глас десет секунди по-късно.
— Хванали са те да се оправяш с радиото, така ли, Джон? — попита Кастило на странен език, какъвто инспектор Дохърти не бе чувал преди. Нямаше представа какъв е, но бе сигурен, че не е унгарски.
— Това не е унгарски — възмути се той.
Кастило го погледна и обясни тихо на английски:
— В интерес на истината, инспекторе, това е пущу, един от двата основни диалекта в Афганистан. Другият е афгански персийски.
Дешамп и Милър се спогледаха, усмихнаха се и поклатиха глави.
Кастило се обърна към радиостанцията и премина отново на пущу.
— Кажи, Джон, старецът стана ли вече?
Отговорът бе също на пущу.
— Затова съм при радиото, подполковник. Кочиан и Кенсингтън играят с Макс и една топка. И аз бях с тях, но онова чудовище ме събори по задник и аз се отказах.
— Трябва да поговоря със стария веднага.
— Чакай малко, подполковник.
— Кажи му да говори на унгарски — нареди Кастило, погледна Дохърти и се усмихна.
— Питах се дали някога ще се сетиш да позвъниш, Карлхен — започна Кочиан на унгарски. — Не се учудвам, че звъниш деветдесет секунди преди двамата с Макс да седнем да закусваме.
— Чичо Ерик, ти някога попадал ли си на онези книжки „Уиндоус за глупаци“ или „Майкрософт уърд за глупаци“?
— Звъниш ми по радиото, дето е извадено от незнайно кой научнофантастичен филм, за да ми зададеш подобен тъп въпрос?
Дешамп се разсмя.
— Този човек ми харесва.
При тези думи инспектор Дохърти разбра, че Дешамп знае унгарски, и се почувства неловко.
— Много е важно, в противен случай не бих си позволил да прекъсна закуската на Макс — обясни Кастило. — Имам нужда от една лекция. „Как са извършвани измамите в «Петрол срещу храни» за глупаци“. — След това премина на английски. — Говори на английски бавно, защото тук има един господин, който ще си записва — ще направи схема — на една черна дъска.
— Имам чувството, че става въпрос за нещо важно. — Кочиан също премина на английски.
— Съконспираторът ни от ФБР май въздъхна облекчено обади се на унгарски Дешамп.
Кастило се разсмя.
Дохърти улови „ФБР“ и погледна злобно Дешамп, което накара Кастило да се разсмее отново.
— За нас е много важно, чичо Ерик — продължи на унгарски Кастило. — Май доближаваме целта.
— Нямаше ли да говоря на английски? — попита отново на унгарски Кочиан. — Крайно време е да решиш, Карлхен!
— Този човек много ми харесва! — повтори Дешамп. — Хайде, шефче, решавай.
— На английски, чичо Ерик — заяви на английски Кастило. — Смятаме, че е замесен дребен посредник от Мидланд, Тексас, който има американска компания. Трябва да разбера каква е вероятността, на кого плаща и как става.
Кочиан мълчеше, за да подреди мислите си.
— Помниш ли първия път, когато ви обясних какво става, Карл? Бяхме в банята на „Гелерт“. Да пробваме отново. Първия път глупаците май разбраха.
— Готов ли е магическият ви маркер, инспекторе? — попита Кастило.
— Искате да записвам всичко, което господинът говори ли?
— Точно така — отвърна Чарли. — Давай, чичо Ерик.
— Нарисувайте груба карта на Ирак на дъската — нареди Кочиан. — В долния десен край нарисувайте Персийския залив. Направете точка на иракското крайбрежие, която ще обозначи Махашар. Това е най-важният иракски петролен терминал. Ще ви го кажа по букви.
Дохърти нарисува картата.
— Готово, чичо Ерик — рече Кастило.
— Много добре. Най-важното е да запомните, че Ирак представлява един неограничен басейн на суров петрол. Извън Ирак, същият този петрол струва поне по петдесет американски долара на барел — приблизително по долар на галон. Проблемът на Саддам бил, че Обединените нации му забраняват да изнася петрола, така че той за него не струва нищо.
— Трябва да спомена, че по време на изключително демократичното му управление петролът бил собственост на правителството, по-точно казано, на него. Той бил пълновластният господар и никой нямал право да му задава въпроси.
— Начинът му да заобиколи проблема бил да накара ООН да му даде правото да продаде част от петрола, а в замяна да бъдат осигурени храни и лекарства за иракския народ.
— Освен че в този процес таблетката аспирин се продавала по за пет долара — и разни подобни безобразия — да се спра ли на този въпрос?