Ловците

— Подозирам, че по-голямата част от парите — сумите в брой — е била превозена в Ирак на някой от самолетите на Певснер, въпреки че съм сигурен, че има и други замесени. Само че на Певснер му се носи славата, че изпълнява честно сделките си и успява незабелязано да прекара огромни суми.

— Има ли някаква руска или кубинска връзка? — попита Кастило.

— Карлхен, нали вече ти казах, че Путин се е накиснал в тази работа до ушите — отвърна Кочиан. — Просто нямам достатъчно доказателства, за да отпечатам материал по този въпрос.

— Той за кой Путин говори, Кастило? — обади се Дохърти. — За твоя приятел мафиот или за президента на Руската федерация?

Кастило се поколеба, преди да отговори.

— Не говори за Певснер.

— Мили боже! — възкликна Дохърти.

— Те вече не са от полза — обади се Едгар Дешамп с тих унесен глас. — Но въдицата е така заложена, че да ги изтегли, когато се наложи.

— За какво говориш? — попита Кастило.

Дешамп заговори нормално:

— Благодаря ви, господин Кочиан — каза на унгарски той. — Ще ви позвъним отново. Много ми се иска да чуя още по този въпрос.

— Кой е този господин? — попита Ерик.

— Казвам се Дешамп, господин Кочиан. Приятел на Карлхен съм.

— Значи двама — отбеляза Кочиан. — Мога ли вече да седна спокойно да закусвам?

— Bon appbtit — отвърна Дешамп, обърна се към Кастило и заговори на английски: — Много ми се иска да поговоря с приятеля ти, Карлхен.

— Можеш да прекъснеш връзката, Нидермайер — нареди Кастило и се обърна към Едгар: — Така и не разбрах за какво говориш, Едгар.

Дешамп се усмихна.

— Цели два дни се опитвам да разгадая тайнствените символи на Дохърти и така и не успявах, докато най-сетне, в мига, в който чух за щедрия дребен тексаски търговец на петрол… Еврика!

Всички зачакаха да продължи.

— Защо му е на един дребен тексаски търговец на петрол — предполага се, че е патриот — да дарява най-неочаквано два милиона долара на някакви откачалки, при това мюсюлмани, при това във Филаделфия? Какъв е отговорът? Може да си е сменил вярата. Малко вероятно. Друга възможност. Направил го е по собствено желание. Защо да го нрави? Защото са му промили мозъка, а въдицата вече е заложена.

— Как така са му промили мозъка? — попита Милър.

Дешамп не обясни веднага.

— Запитах се: „Как се вместват куфарчетата с атомни бомби?“ — продължи той. — Те пък откъде се взеха?

— Изобщо не разбирам накъде биеш, Едгар — намеси се Дохърти.

Дешамп не им обърна никакво внимание.

— Според Карлхен…

— Чичо Ерик може да ме нарича Карлхен, Едгар, но ти не — сряза го Кастило.

— Приеми най-искрените ми извинения, шефче — отвърна насмешливо Дешамп. — Според нашето шефче нинджите, които е покосил в двореца хасиенда на мечтите…

— Имението „Шангри-Ла“ — поправи го Кастило, без да мисли.