Игрите на Палача [bg]

От тъмнината изскочи някакъв силует и се просна на земята. На няколко крачки от Ноубъл, Андреас следеше външния периметър през уреда за нощно виждане на автоматичната си пушка. Мъжът държеше нещо като чанта. Беше легнал в една вдлъбнатина и мислеше, че тъмнината го прикрива. Беше на около сто метра от тях.

Андреас се изкуши да стреля, но Фицдуейн бе дал строги нареждания нощното виждане да се използва само за наблюдение, докато не подаде знак. Искаше да накара нападателите да се почувстват уверени, че тъмнината ги скрива и да се приближат още повече — да влязат в смъртоносния обсег на стрелбата.

— Сапьор на два и десет — на около сто и двадесет метра — каза той към Ноубъл. — Твой е.

Ноубъл го погледна неуверено, защото бе чул, че му казват нещо, но не бе разбрал думите. Андреас осъзна, че вероятно още не е отшумяло заглушаването от експлозията. Повтори думите си, крещейки в ухото на Ноубъл, който кимна и приготви „Узи“-то си.

Сапьорът пропълзя още двайсетина метра, после скочи на крака и се втурна напред. Тежката картечница засили огъня по портала.

Когато сапьорът бе на около петдесет метра от тях, Ноубъл стреля и не улучи. Сапьорът се хвърли на земята. Беше в опасна близост. След малко пак се показа и Андреас тъкмо се двоумеше дали да не стреля, когато картечен огън по наблюдателницата го накара да залегне. Чу дълъг откос от „Узи“-то на Ноубъл. Секунда след това порталът избухна в пламъци, тъй като сапьорът успя да хвърли товара си и силата на взрива го изхвърли от позицията му.

— Улучих го — каза Ноубъл.

Андреас изръмжа. Ушите му звъняха. Стори му се, че Ноубъл каза нещо, но единствената мисъл, която го занимаваше сега, бе как да не стане неволна мишена. Картечницата методично обсипваше портала с огън. Ако продължаваше така, скоро щеше да се разтопи.

В този момент стрелбата секна, сякаш картечарят бе прочел мислите му и Андреас веднага се възползва от затишието, за да хвърли един поглед. Тъмни сенки се придвижваха напред към замъка.

Фицдуейн се оказа прав. Врагът ставаше самоуверен. Докато беше светло, а дори и в началото на схватката, всички се бяха изпокрили. Сега мислейки, че са под прикритието на нощта, те вървяха напред, за да атакуват.

Смъртта на сапьора явно не ги стресна, значи готвеше се нещо друго. Огледа ги още веднъж. Не се виждаха сгъваеми стълби или други принадлежности за опит за достъп до замъка. Вдигна мерника малко по-нататък и започна да оглежда пътя, който водеше към замъка. Отначало не видя нищо, само му се стори, че нещо се движи бавно и после, когато усилвателят на образа се адаптира към разстоянието, внезапно видя нещо голямо и черно, с нещо стърчащо отпред. Изчака го да се приближи малко и после подаде пушката на Ноубъл.