Мечът на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечът на Шанара». Краткое содержание книги:
Господарят на Магиите и Носителите на Черепи са носители на могъщо зло и се опитват да превземат този свят.
Срещу тях застава Ший — последният оцелял наследник на рода Шанара. За да успее, трябва с цената на всичко да открие легендарния Меч на Шанара…
Като гръм от ясно небе се появиха трима облечени в пълно бойно снаряжение троли часови, които веднага забелязаха двете приведени фигури до палатката на матурените. За миг всички замръзнаха на мястото си. После Ивънтайн се надигна бавно и застана точно пред разреза на брезента. Флик се смая, когато видя как находчивият крал на елфите махна на тримата, които вървяха към тях и им заговори свободно на техния език. След кратко колебание часовите ги доближиха, отпуснали небрежно дългите си копия, след като чуха познатото звучене на родния им език. Ивънтайн се отмести встрани и им показа прореза в брезента. Когато тролите се втурнаха напред, Ивънтайн кимна предупредително на Флик. Ужасеният човек от Вейл се дръпна, а ръката му стискаше късия ловен нож под наметалото. Когато тролите стигнаха до тях с очи, втренчени в разкъсания брезент, кралят на елфите размаха меча си.
Двама от тролите не успяха да кажат гък преди да успеят да се защитят и се строполиха с прерязани гърла. Третият нададе вик за помощ, замахна яростно към Ивънтайн и засегна рамото на елфа. После и той се свлече безжизнен в калната земя. За момент отново настъпи тишина Флик стоеше побелял като платно, впил ужасен поглед в мъртвите троли, а раненият крал на елфите безуспешно се мъчеше да спре кръвта от раненото си рамо. После чуха близо до тях острия звук на гласове.
— Накъде? — прошепна дрезгаво Ивънтайн, който продължаваше да стиска окървавения меч в здравата си ръка.
Човекът от Вейл се втурна безшумно към елфа и посочи към тъмнината зад него. Гласовете бяха станали по-силни и се чуваха от всички страни. Двете фигури бързо и тихо побягнаха от спящия щаб на тролите. Препъваха се между потъналите в мъгла палатки и багаж, подхлъзваха се по подгизналата от дъжда трева и, неспособни да виждат каквото и да било в тъмнината и мъглата, се мъчеха да увеличат разстоянието между себе си и преследвачите им. Гласовете заглъхнаха и изостанаха, но след няколко секунди отново се засилиха рязко, явно бяха открили телата на убитите часови. Двамата се стрелнаха напред, когато натрапчивият сигнал за бойна тревога на тролите разтърси нощния сън на войниците от армията на Северната земя и всички в лагера се събудиха.
Флик беше отпред и отчаяно се мъчеше да си спомни кой е най-краткият път до края на лагера. Тичаше слепешката, напълно обезумял, с единствената мисъл да се измъкне от този омразен лагер. Като се мъчеше да не изостава след човека от Вейл, с обилно кървящо рамо. Ивънтайн разбра в какво състояние беше изпаднал спасителят му и напразно викаше след него, опитвайки се да го предупреди да внимава.
Беше твърде късно. Едва беше успял да изрече думите и налетяха на група от все още замаяни войници от армията на Северната земя, разбудени внезапно от звуците на бойната тръба. Настъпи истинска бъркотия от преплетени ръце и крака. И двете страни бяха напълно изненадани, така че сблъсъкът беше неизбежен. Флик усети как наметалото му беше разпрано и свалено от тялото му, докато невидими ръце и крака му нанасяха юмручни удари и ритници, а той, напълно загубил разсъдъка си от ужас, си връщаше ожесточено, като размахваше яростно ловния нож срещу всичко, което му попаднеше подръка. Нападателите нададоха яростни викове от болка и гняв, за миг ръцете и краката се отдръпнаха и тон беше отново свободен. Скочи на крака, но само миг след това отново беше повален на земята и всичко започна отначало. Зърна размахано острие на меч, което проблесна мътно и профуча край незащитената му глава, докато той вдигаше ножа си, за да отблъсне удара. За няколко минути настъпи истински хаос. Човекът от Вейл се мяташе на всички страни, пробиваше си път между дърпащи го ръце и блъскащите го тежки тела, а потъналата в мъгла нощ се превърна в какофония от неистови крясъци и борещи се фигури. Целият беше безпощадно наранен и насинен, докато се мъчеше да се измъкне от този ад. Поваляха го, но само след секунди отново се вдигаше на крака и продължаваше напред, като викаше силно на Ивънтайн.
Не разбираше, че беше попаднал на група невъоръжени хора от Северната земя, напълно изненадани от безумното му връхлитане и от размахания му ловен нож. Няколко минути те се мъчиха да го свалят на земята и да го разоръжат, но ужасеният човек от Вейл се съпротивляваше така яростно, че не успяваха да го задържат. Ивънтайн се затича, за да му помогне, като с удари си пробиваше път към младежа през многобройните нападатели. Накрая те отстъпиха и се разбягаха в тъмнината наоколо. След като бързо свали последният упорит, доста едър гном от Северната земя, който се беше вкопчил здраво в мятащото се тяло на Флик, кралят на елфите сграбчи спасителя си за яката на куртката и го вдигна на крака. За момент човекът от Вейл продължи да се съпротивява бурно, после, след като осъзна кой го държи, внезапно се отпусна, а сърцето му биеше луда Навсякъде около него, в целия лагер гърмяха оглушително звуците на бойната тръба на армията на Северната земя и се смесваха със засилващите се викове на събудените войници. Напразно се опитваше да разбере какво му казва Ивънтайн. Главата му още кънтеше от нанесените [???]